Читать «Мъжът на най-добрата ми приятелка» онлайн - страница 125

Антон и аз се обърнахме един към друг слисани. Първата й истинска дума.

— Точно така — пропях аз, навеждайки се подканващо. — Той е копеле.

— Гадно копеле — каза Антон, отново ядосан. — Ще се обадим на издателите, в мига, в който се приберем.

— Копеле — избъбри отново Ема.

— Точно така, сладурче.

Минаха около двадесет минути, докато стигнем до вкъщи, но все още треперех, докато набирах пряката линия на Таня.

— Може ли да говоря с Таня?

— Кой я търси?

— Лили Райт.

— За какво се отнася?

Бях изненадана.

— За книгата ми.

— Която се нарича?

— „Церовете на Мими“.

— Как беше името ви? Лийла Раян?

— Лили Райт.

— Либи Уайт. Изчакайте за момент.

Две минути по-късно Таня беше на телефона.

— Извини помощничката ми. Само замества. Няма опит. Как си, скъпа?

Запъвайки се, да не излезе, че я критикувам, разказах какво се е случило в книжарницата.

Таня се опита да бъде мила и да ме утеши.

— Съжалявам Лили, наистина съжалявам. Влюбена съм в „Церовете на Мими“. Но сто хиляди нови книги излизат всяка година. Не всички могат да станат бестселъри.

— Не съм очаквала да стане бестселър.

Е, явно се бях надявала…

— Нека да ти обясня, книгата ти излезе в пет хиляди екземпляра. Някой като Джон Гришам може да го издадат и в половин милион бройки. Повярвай ми, Лили, чудесната ти книга е навън, но навярно не е във всяка книжарница

Предадох думите й на Антон.

— Това не е достатъчно. Ами рекламата? Ами интервютата? Ами автографи?

— Няма да има — отговорих му заеквайки. — Забрави, Антон, няма да стане. Да не мислим повече за това.

Но не бях взела предвид енергията на Антон.

Около седмица след случилото се той се върна от работа, целият сияещ.

— Уредих ти реклама.

— Какво?

— Помниш ли Миранда Инглънд? Една от най-важните авторки на „Долкин Емери“? Е, новата й книга ще излезе скоро и другата седмица в четвъртък в седем вечерта ще дава автографи в Уест Енд и аз убедих Таня да го организира заедно с теб. Миранда е известна, хората ще отидат заради нея и покрай нейната книга ще видят и твоята. Привличаме им вниманието.

— О, Боже! — не можех да сваля поглед от него. — Ти си изумителен. — Как ли постъпваха другите писатели? Тези, които нямаха Антон. — Заради това, млади човече, довечера ще получите любов по ваш вкус.

Само колко се смяхме.

Глава 40

Вечерта на раздаването на автографи Антон и аз пристигнахме неподобаващо рано. На витрината имаше снимка на Миранда, голяма колкото тази на ръководителя Мао на площад Тянанмън, наоколо бяха подредени книгите й. Имаше и мой плакат — по-малък. Доста по-малък. По-скоро като паспортна снимка.

В книжарницата имаше още няколко големи плаката на Миранда и въпреки че до началото оставаха още двадесет минути, вече се беше образувала опашка. Предимно жени, които не ги свърташе на едно място от вълнение.

В седем без една сребрист мерцедес спря и Миранда изплува с леко отегчен вид. Току-що се беше появила по вечерните новини на Би Би Си и я придружаваха съпругът й Джереми, Отали — момичето за връзки с обществеността, и Таня — редактор и на двете ни. Таня ме целуна и окуражително ми стисна ръката. През отворената врата Миранда забеляза нарастващата навалица. Навярно имаше поне седемдесет души — някои групи бяха така многобройни, че сигурно бяха дошли с организиран автобус.