Читать «Дракони на пролетната зора» онлайн - страница 81

Глава 3

Клопката…

Бакарис спа неспокойно в килията си. За разлика от дните, когато се държеше надменно и безочливо, нощите му бяха смущавани от еротични видения за Китиара и кошмари за екзекуцията му от ръцете на соламнийските рицари. Или от ръцете на Господарката. Никога не беше сигурен, когато се събуждаше облян в студена пот, кое от двете се е случило. А когато не можеше да заспи, Бакарис ругаеше Лорана, която бе причината за падението му и непрекъснато обмисляше как ще й отмъсти, стига да му падне в ръцете.

Точно за това си мислеше, блуждаещ между съня и бдението, когато звук от ключ, превъртащ се в ключалката, го накара да скочи на крака. Наближаваше зазоряване, часът, в който се извършваха екзекуциите. Може би идваха за него!

— Кой е? — попита дрезгаво Бакарис.

— Шшшт! — заповяда някакъв глас. — Нищо няма да ти се случи, ако мълчиш и правиш каквото ти се каже.

Стреснат, той отново седна на леглото. Беше разпознал гласа. И как не? Нощ след нощ го беше чувал, докато кроеше отмъщението си. Беше Лорана! Видя и две други дребни фигури, скрити в сенките. Джуджето и кендерът вероятно. Те винаги я придружаваха.

Вратата на килията се отвори и Лорана се промъкна вътре. Беше увита в плътна наметка, а в ръка носеше още една.

— Побързай! — каза студено тя. — Облечи това.

— Не и докато не разбера какво става — възпротиви се Бакарис, въпреки че душата му пееше от радост.

— Ще те разменим за… друг пленник.

Бакарис се намръщи. Не искаше да изглежда нетърпелив.

— Не ти вярвам — заяви той и отново легна. — Това е клопка…

— Не ме интересува дали ми вярваш! — нетърпеливо отсече Лорана. — Ще дойдеш, дори ако трябва да те ударя по главата и да те влача! Няма значение дали си в съзнание, стига да те предам на Кит, щом те иска.

Китиара! Значи това е. Какво ли е намислила? Каква игра играеше? Бакарис се колебаеше. Не се доверяваше на Кит повече, отколкото тя на него. Беше способна да го използва за свои цели, което несъмнено правеше и сега. Но когато погледна бледото, напрегнато лице на Лорана, той разбра, че е готова да осъществи заплахата си. Трябваше да изчака благоприятен момент.

— Изглежда нямам избор — каза накрая.

Лунната светлина се процеждаше през решетките на прозореца и осветяваше лицето му. Беше от седмици в затвора и вече нямаше представа за дните. Когато посегна за наметалото, усети, че студените зелени очи на Лорана са приковани в него, присвити от неприязън.

Бакарис вдигна ръка и почеса наболата си брада. — Извинявай, твоя светлост — каза той саркастично, — но прислужниците ти не сметнаха за необходимо да ми донесат бръснач. Знам как космите по лицето отвращават елфите.