Читать «Дракони на пролетната зора» онлайн - страница 61

Кендерът, който обичаше картите, беше открил Съвършената карта. Тя се простираше под него в най-подробни детайли — реки и дървета, хълмове и долини, градове и ферми. Повече от всичко на света Тас искаше да запомни тази гледка завинаги. „А защо не?“, запита се внезапно той и като се крепеше на седлото с колене и бедра, кендерът пусна Флинт и започна да ровичка в торбите си. Извади парче пергамент, подпря го на гърба на джуджето и започна да рисува върху него с парче въглен.

— Не се криви! — викна на Флинт, който още се опитваше да хване юздите.

— Какво правиш, главчо? — изкрещя джуджето и яростно се протегна назад към кендера.

— Рисувам карта! — изкрещя в екстаз Тас. — Съвършената карта! Ще стана известен! Виж! Ето ги нашите войски, които приличат на мравчици. Ето я и крепостта Вингаард. Ей, не мърдай! Заради теб ще сгреша!

Стенейки, Флинт се отказа от опитите си да хване юздите или да избута кендера. Реши, че е по-добре да се съсредоточи върху това да задържи едновременно врата на дракона и закуската в стомаха си. Беше направил огромна грешка като погледна надолу, затова сега се взираше право напред, потръпващ и с изправено тяло. Грифонската грива, която украсяваше шлема му, шибаше силно лицето му под бесния вятър. Птици кръжаха в небето под него. Флинт реши, че драконите влизат в списъка на лодките и конете като Неща, които Трябва да се Избягват на Всяка цена.

— О! — възкликна възбудено Тас. — Ето ги драконовите армии! Води се битка и аз виждам всичко оттук! — Той се наведе от седлото и се взря надолу. От време на време през ревящия вихър дочуваше дрънченето на оръжие, викове и крясъци.

— Ей, не можем ли да летим малко по-ниско? Аз… ох! О, не! Картата ми!

Кхирсах се спусна рязко и пергаментът излетя от ръцете на Тас. Той със съжаление го проследи как отлита, но нямаше време за тъга, защото внезапно почувства как тялото на Флинт се стегна.

— Какво има? Какво става? — извика Тас.

Флинт крещеше нещо и сочеше надолу. Кендерът отчаяно се опитваше да види или чуе нещо, но в този момент навлязоха в облак и той не можеше да различи и носа си, както казваха джуджетата-земерови. Когато Кхирсах излезе от облака, Тас видя какво става.

— Олеле! — извика уплашено той.

Под тях, върху подобните на мравки войници, връхлитаха многобройни редици дракони. Червените и сините им криле се развяваха като знамена на злото, докато се спускаха към безпомощните армии на Златния Генерал. Правите им редици се изкривиха и разкъсаха, когато драконовият страх обзе воините. Но те нямаше нито къде да избягат, нито къде да се скрият сред просторните равнини. Затова драконите ги бяха изчакали, осъзна кендерът, припомняйки си за огненото им дихание.