Читать «Дракони на пролетната зора» онлайн - страница 59

— Оръженосец! — изуми се Тас, но драконът не му обърна внимание.

— Ако му наредиш да дойде тук, ще му помогна да подготви седлото и копието за теб.

Флинт замислено се почеса по главата, после направи великодушен жест.

— Оръженосецо — нареди той на Тас, който го гледаше с отворена уста, — иди и направи каквото ти казват.

— Аз… ти… ние — заекна кендерът, но не успя да довърши, защото драконът отново го повдигна от земята. Впил здраво зъби в кожения му елек, Кхирсах безцеремонно го пусна върху седлото, прикрепено към тялото му.

Тас, очарован от мисълта, че се намира на гърба на дракон, млъкна, както очакваше Кхирсах.

— Слушай, Таселхоф Бърфут — каза той, — ти се опитваше да повдигнеш господаря си; на седлото с гърба напред. Правилното положение е това, в което си сега. Металното гнездо на копието трябва да бъде отпред и вдясно от ездача и да сочи точно напред от гънката на дясното ми крило и над рамото. Разбираш ли?

— Разбирам! — изписка Тас възбудено.

— Щитът, който виждаш на земята, ще ви защити от повече го драконови дихания.

— Охо! — извика джуджето и като кръстоса ръце, го погледна упорито. — И какво значи повечето? А как ще летя и ще държа копие и щит едновременно? Да не говоря, че проклетият щит е по-голям от мен и кендера взети заедно.

— Мислех, че си го правил и преди, сир Флинт! — подигра му се Тас.

Лицето на джуджето почервеня от гняв и то изкрещя, но Кхирсах успокояващо се намеси:

— Сир Флинт вероятно не е свикнал с този най-нов модел, оръженосецо Бърфут. Щитът се прикрепя над копието, което се мушка през тази дупка, подпира се на седлото и се плъзга в двете посоки. Когато ни нападат, просто се скривате зад него.

— Подай ми го, сир Флинт! — извика кендерът. Мърморейки, джуджето отиде до огромния щит, който лежеше на земята. Стенещ под тежестта му, успя да го вдигне и с помощта на дракона и кендера го закрепи. След това Флинт се върна за драконовото копие. Накланяйки го назад, той подаде върха му на Тас, който го хвана и след като едва не падна от седлото, го пъхна през дупката на Щита. Когато влезе на мястото си, копието се уравновеси и малката ръка на кендера с лекота го насочваше.

— Това е страхотно! — извика Тас, докато тренираше. — Бам, един дракон! Бам, още един! Ох! — Той се изправи на гърба на Кхирсах, балансирайки с лекота. — Флинт, побързай! Готови са да излетят! Виждам Лорана. Тя язди един голям сребърен дракон и идва насам, за да провери строя. След минута ще дадат сигнал за тръгване. Хайде, Флинт! — Тас подскачаше от вълнение.

— Първо, сир Флинт — каза Кхирсах, — трябва да сложите подплатената жилетка. Точно така. Пъхнете сега ремъка през катарамата. Не, не този, другият. Добре.

— Приличаш на вълнестия мамут, когото веднъж видях — ухили се Тас. — Разказвал ли съм ти тази история?

— Я стига! — изрева Флинт, като едва вървеше в тежката, обшита с кожа жилетка. — Нямам време за безумните ти истории. — Той се изправи пред дракона. — Е, и как да се кача? И внимавай, да не си посмял да ме захапеш!

— Разбира се, сир — каза Кхирсах с дълбоко уважение. Той наведе глава и разпъна лявото си крило в цялата му дължина на земята.