Читать «Дракони на пролетната зора» онлайн - страница 63

Ругаейки силно, Флинт откъсна кендера от себе си. В този момент Кхирсах се устреми нагоре и влезе като стрела в друг облак, преди ятото сини дракони да реагира на нападението му. Там изчака секунда, две, за да даде време на ездачите си да се опомнят, Флинт седна и Тас го обгърна здраво с ръце. Помисли си, че джуджето изглежда странно, някак посивяло и напрегнато. Но това не беше обичайно преживяване. Преди да успее да го попита дали е добре, Кхиррах излетя отново от облака.

Тас отново видя сините дракони под себе си. Предводителят им се беше издигнал високо, размахвайки с огромните си криле. Беше уплашен и леко ранен — на задните му хълбоци, където ноктите на Кхирсах бяха пронизали грубата му кожа — имаше кръв. Внезапно ездачът му ги посочи.

Тас рискува да погледне зад себе си и затаи дъх. Гледката беше величествена. Бронз и сребро проблясваха на слънцето, когато драконите от Уайстоун излязоха от облачното си прикритие и с крясък се спуснаха върху противника. Ятото веднага се разкъса. Сините се бореха да наберат височина и да не позволят на преследвачите си да ги атакуват отзад. Тук-там се завързаха битки. Една светкавица проблясна и едва не ослепи кендера, когато големият бронзов дракон от дясната му страна изкрещя от болка и започна да пада с почерняла горяща глава. Тас видя как ездачът безпомощно стиска юздите, а устата му е отворена в мълчалив писък, когато двамата се сгромолясаха.

Кендерът се загледа в земята, която все повече се приближаваше и се зачуди какво ли ще е ако се строполят върху тревата. Но нямаше много време за чудене, защото внезапно Кхирсах изрева.

Синият водач ги видя и чу предизвикателния му вик. Без да обръща внимание на другите дракони, които се биеха в небето над тях, той и ездачът му полетяха насреща им, за да продължат двубоя.

— Сега е твой ред, джудже! Приготви копието! — изкрещя Кхирсах. Той разпери мощните си криле и се издигна, за да има пространство за маневриране и да даде време на Флинт да се подготви.

— Аз ще хвана юздите! — извика Тас.

Но не разбра дали джуджето го чу. Тръпнещ от нетърпение, Тас не можеше да направи нищо, освен да държи юздите и да гледа как Флинт мърда сивите си пръсти, докато най-накрая закрепи дръжката на копието под рамото си и я застопори, както му беше казано. После погледна право напред с безизразно лице.

Кхирсах първо се издигна, след което полетя хоризонтално и Тас се огледа учуден къде са враговете им. Внезапно младият дракон се впусна напред и кендерът шумно си пое дъх. Точно пред тях бяха техните противници!

Видя как синият дракон отваря огромната си зъбата уста и като си спомни за светкавицата, се скри зад щита. След малко се подаде и погледна към Флинт, който продължаваше да стои изправен и мрачно да се взира към приближаващия дракон. Кендерът го обгърна през кръста, сграбчи брадата му и скри главата му зад щита. Край тях с трясък проблесна светкавица и внезапният гръм едва не ги оглуши. Кхирсах изрева от болка, но продължи да лети.

Драконите се сблъскаха челно и копието прониза жертвата си.