Читать «Дракони на пролетната зора» онлайн - страница 62

— Трябва да ги спрем! Уф!

Кхирсах зави така внезапно, че Тас за малко да си глътне езика. Небето се наклони и за секунда той имаше необичайното усещане, че пада нагоре. По-скоро инстинктивно отколкото съзнателно, той сграбчи пояса на Флинт, като си спомни изведнъж, че трябваше да се привърже като него. Е, следващият път щеше да го направи. Ако имаше следващ път. Вятърът ревеше край него и земята се въртеше, докато драконът се спускаше спираловидно надолу. Кендерите обичат новите преживявания и това определено бе едно от най-вълнуващите, но Тас би искал земята да не бърза толкова да го посрещне.

— Нямах предвид да ги спрем веднага! — извика той на Флинт. Далеч долу, или отгоре, виждаше другите дракони. Значи трябва да е долу. Нещата губеха местата си. Сега бяха отпред! Сами! Какво правеше Флинт!

— Не толкова бързо! Намали това нещо! — изкрещя той на джуджето. — Изпреварихме всички, дори Лорана!

Флинт повече от всичко би искал драконът да забави скоростта си. При последното спускане юздите бяха попаднали в обсега му и сега ги стискаше с всички сили, викайки „Тпррр, тпрррр!“, защото смътно си спомняше, че така викаха на конете. Но очевидно не действаше на драконите.

Флинт не се успокои и когато забеляза, че не е единственият, който има проблем с управлението на драконите. Зад него редицата от бронз и сребро се разкъса и драконите се разделиха на малки групи от по два и три. Рицарите отчаяно дърпаха юздите, за да ги върнат в строя, но крилатите създания знаеха по-добре от тях какво да направят, защото небето бе тяхното царство. Въздушният бой беше много по-различен от онзи на земята. Щяха да покажат на тези ездачи на коне как да се бият на гърба на дракони.

Като се завъртя грациозно, Кхирсах навлезе в друг облак и Тас моментално изгуби представа къде е горе и къде долу, когато гъстата мъгла го обгърна. Внезапно слънчевото небе избухна пред очите му и той различи посоките. Всъщност долу беше неприятно близко.

Изведнъж Флинт изрева. Стреснат, Тас вдигна поглед и видя, че летят под ято сини дракони, които, съсредоточени върху преследването на уплашените пешаци, още не ги бяха видели.

— Копието! Копието! — изкрещя кендерът.

Джуджето го сграбчи, но нямаше време да го насочи или да го нагласи удобно на рамото си. Не че това имаше значение.

Кхирсах се плъзна от облака зад тях, после като бронзов пламък се издигна над ятото сини дракони и се насочи към водача им, на чийто гръб имаше ездач с шлем. Той се спусна бързо и тихо и впи в дракона-водач четирите си убийствено остри нокътя. Силата на удара завари неподготвен Флинт. Тас падна върху него и го притисна. Джуджето трескаво се опитваше да стане, но кендерът го беше обгърнал здраво с една ръка, а с другата го удряше по шлема, за да окуражи дракона.

— Браво! Удари го пак!