Читать «Дракони на пролетната зора» онлайн - страница 41

Внезапно очите й бяха привлечени от високата кула, която се открояваше сред блестящото перлено сияние и се издигаше в небето. Въпреки че дворецът беше построен на хълм, върхът му стигаше малко по-ниско от линията на погледа й. Построена от черен мрамор, тя се издигаше в явен контраст с белия мраморен град. Забеляза, че някога минарета са украсявали блестящата й повърхност, но сега бяха разрушени. Тъмни прозорци като празни очни кухини гледаха невиждащо към света. Около кулата имаше ограда, също черна, а до самата порта видя нещо да трепти. За миг помисли, че е огромна птица, заклещена в оградата. Тъкмо щеше да привлече вниманието на Лорда към това, когато той дръпна завесите.

— Съжалявам — извини се Амотус. — Не мога да я понасям. Ужасна е, а като си помисля, че от векове живеем с нея.

— Не е толкова ужасна — каза искрено Лорана. — Изглежда… на място. Градът ви е много красив, но красотата му е толкова студена и съвършена, че понякога не я забелязвам. — Поглеждайки през другите прозорци, тя отново се възхити от изгледа както първия път, когато влезе в Палантас. — Но след като видях това… несъвършенство, красотата изпъква повече в ума ми, ако ме разбирате.

От изумения израз на Лорда й стана ясно, че не разбира. Лорана въздъхна и се загледа в спуснатите завеси със странен копнеж.

— Защо Кулата е била прокълната? — попита тя.

— Било е през… А, ето някой, който може да разкаже историята по-добре от мен — каза Лорд Амотус, поглеждайки с облекчение към отварящата се врата. — Честно казано не е от историите, които обичам.

— Астинус от Библиотеката на Палантас — обяви херолдът.

За учудване на Лорана присъстващите станаха в знак на почит — дори най-известните генерали и благородници. „И всичко това заради един библиотекар?“, помисли тя.

Но после се изуми още повече, като видя как всички генерали и благородници се поклониха, когато историкът влезе.

Лорана също се поклони, от учтивост. Като член на кралското семейство на Куалинести, тя не се кланяше пред никого, освен пред баща си, но когато се изправи и го огледа, внезапно почувства, че това е най-правилната постъпка.

Като видя с каква увереност влезе, тя помисли, че би останал невъзмутим в присъствието на всички кралски особи в Крин, дори пред боговете. Беше на средна възраст, но създаваше усещане за вечна младост. Лицето му изглеждаше като издялано от палантиански мрамор и отначало студените му, безстрастни черти я отблъснаха. После видя очите му, които светеха от живот, сякаш в него гореше огънят на хиляди души.