Читать «Дракони на пролетната зора» онлайн - страница 196

Още един трус разтърси Храма, но този път не можаха да се задържат на крака и с ужас наблюдаваха как коридорът бавно се размества, огъвайки се като змия. Те пропълзяха под една паднала греда и се сгушиха един в друг. Над себе си чуваха странни звуци сякаш огромни камъни се триеха един в друг. После трусът премина и настъпи тишина.

Те се изправиха и отново затичаха. Старът придаваше неподозирана издръжливост на изтерзаните им тела. На всеки няколко минути нов трус разтърсваше основите на Храма. Полуелфът очакваше всеки момент покривът да се срути върху главите им, но той оставаше стабилен.

— Танис! — внезапно извика Лорана. — Въздух! Чист въздух!

Събрали сетни сили, двамата продължиха по лъкатушещия коридор, докато стигнаха една врата. Беше отворена. На пода имаше петно от кръв и…

— Торбите на Тас! — прошепна Танис.

Той коленичи и започна да рови из съкровищата на кендера, които бяха разхвърлени навсякъде. Лорана отиде при него и сложи ръка на рамото му.

— Поне е бил тук, Танис. Стигнал е толкова далеч и сигурно се е спасил.

— Тас никога не би изоставил съкровищата си.

Той се отпусна върху тресящия се под и се загледа навън към Нерака.

— Виж — каза дрезгаво и посочи. — Това е краят точно какъвто беше сънят на кендера. Виж! — ядоса се Танис като видя, че тя упорито отказва да се признае за победена.

Лорана погледна.

Хладният бриз върху лицето й сега й се струваше като подигравка, защото носеше мирис на дим, кръв и изтерзани писъци на умиращите. Огнени пламъци озаряваха небето, където драконите се бореха и загиваха, докато Господарите им се опитваха да избягат или се биеха за надмощие. Нощният въздух блестеше от светкавици, изпълнен с пламъци.

Драконяни бродеха по улиците и убиваха, всичко, което се движеше, избиваха се и помежду си, обхванати от злото.

— Така злото се обръща срещу себе си — прошепна Лорана, облегнала глава на рамото му.

— Какво беше това?

— Нещо, което Елистан каза.

Храмът за пореден път се разтърси.

— Елистан! — горчиво се разсмя Танис. — Къде са сега неговите богове? Сигурно гледат от замъците си между звездите и се наслаждават на гледката! Кралицата на Мрака изчезна, Храмът е унищожен, а ние сме в капан — няма да оцелеем и три минути на улицата.

Внезапно дъхът му заседна в гърлото. Той леко избута Лорана от себе си и ръката му започна да рови из разпилените съкровища на кендера — блестящо парче син кристал, треска от валеново дърво, изумруд, бяло птиче перце, повехнала черна роза, драконов зъб и парче дърво, издълбано така, че наподобяваше на кендера. Между тях имаше някакъв златен предмет, който блестеше в трепкащата светлина на пожарите отвън.

Танис го взе и очите му се напълниха със сълзи. Стисна го здраво и усети острите ръбове да се забиват в плътта му.

— Какво е това? — попита Лорана неразбиращо.

— Прости ми, Паладин — прошепна Танис. Той протегна ръка и разтвори дланта си.

В нея имаше изящен златен пръстен от припокриващи се бръшлянови листа, а около него, все още унесен в омагьосания си сън, лежеше златният дракон.