Читать «Дракони на пролетната зора» онлайн - страница 198
Маргарет Вайс
— Защо е тук? — ахна Карамон.
— Дойде по моя заповед, за да ме отведе у дома. Драконът кръжеше все по-ниско и огромните му криле разпръскваха смразяващия мрак. Дори Тас (макар после да отричаше) се вкопчи треперещ в Карамон, когато чудовището кацна на земята.
Сиан се взря с омраза в жалката група хора, скупчени заедно. После, подчинен от воля по-силна от неговата, отмести поглед, изпълнен с гняв и негодувание към черния магьосник.
Райстлин му даде сигнал и драконът отпусна огромната си глава на пясъка. Подпирайки се уморено на Жезъла на Магиус, Райст отиде до него и се покатери по змиевидната шия.
Карамон погледна дракона, борейки се със страха, който го заливаше. Тика и Тас се бяха вкопчили в него и трепереха от ужас. С дрезгав вик той ги избута и затича към чудовището.
— Чакай! Райстлин! — извика дрезгаво Карамон. — Ще дойда с теб!
Сиан вдигна главата си тревожно и изгледа човека с пламтящ поглед.
— Нима? — попита тихичко брат му и сложи успокояващо ръка на шията на дракона. — Ще дойдеш ли с мен в мрака?
Карамон се поколеба, устните му пресъхнаха, страх сграбчи гърлото му. Тъй като не можеше да говори, кимна два пъти, прехапвайки устни в агония, защото чуваше зад себе си плача на Тика.
— Райстлин го погледна втренчено. Очите му приличаха на златистиезера сред дълбокия мрак.
— Искрено вярвам, че би го направил — каза по-скоро на себе си. Един миг остана замислен, после решително поклати глава. — Не, братко, не можеш да ме последваш там, където отивам. Колкото и да си силен, това ще причини смъртта ти. Най-после сме такива, каквито са ни създали боговете — две отделни личности — и тук пътищата ни се разделят. Трябва да се научиш да следваш своя път. — За миг сянка от усмивка премина по лицето му, осветено от жезъла — Да бъдеш с онези, които искат да вървят с теб. Сбогом, братко.
По заповед на господаря си Сиан разпери криле и се издигна във въздуха. Блясъкът на жезъла приличаше на дребна звездичка сред дълбокия мрак на драконовите криле. След малко примигна и тъмнината го погълна.
— Онези, които чакаш, идват — каза меко старецът. Танис вдигна глава.
В светлината на огъни се появиха трима души — огромен воин, облечен в броня от драконови люспи, който държеше за ръка къдрокоса млада жена, а след тях, препъвайки се от умора, се влачеше кендер.
— Карамон! — Танис скочи на крака.
Воинът вдигна глава и лицето му просветна. Той разтвори ръце и го притисна до гърдите си с ридание. Тика, която стоеше встрани, наблюдаваше срещата на двамата приятели със сълзи в очите. След това видя някакво раздвижване край огъня.
— Лорана? — понита тя колебливо.
Елфата пристъпи в светлината на огъня и златистата й коса пламна като слънце. Макар облечена в окървавена и очукана броня, тя се държеше като принцесата, която Тика беше срещнала в Куалинести преди толкова месеци.
Червенокосото момиче притеснено докосна мръсната си коса, слепнала от кръв. Бялата й блуза висеше на парцали и само твърде голямата й броня я придържаше да не се разпадне. Грозни белези набраздяваха хубавите й крака Лорана се приближи и двете се прегърнаха. Лорана се приближи и двете се прегърнаха.