Читать «Дракони на пролетната зора» онлайн - страница 174

Изведнъж чу свирене на тръби. Чувал ги беше и преди. Но къде? Да, в Тарсис, точно преди да пристигнат драконите.

Драконяните, които го бяха сграбчили, изчезнаха, тичайки трескаво обратно по коридора.

„Сигурно е някаква обща тревога“, помисли Тас, забелвайки с интерес, че краката вече не го държат. Той се свлече на пода до Тика, протегна трепереща ръка и нежно погали красивите й червени къдри, слепени от кръв. Лицето й беше бледо, очите — затворени.

— Съжалявам, Тика — прошепна със стегнато гърло. Болката бързо се разрастваше. — Съжалявам, Карамон. Наистина се опитах… — И като плачеше тихичко, Тас се облегна на вратата и зачака настъпването на мрака.

Танис не можеше да помръдне след като чу сърцераздирателното хлипане на Лорана. Молеше се на някой милостив бог да го убие, докато коленичеше пред Кралицата на Мрака, но те не му оказаха тази милост. Сянката се вдигна, когато вниманието на Кралицата се отклони от него. Той се изправи на крака с лице, изчервено от срам. Не можеше да погледне Лорана, не смееше да срещне и очите на Китиара, знаейки добре презрението, което щеше да види в тях.

Но тя мислеше за по-важни неща. Това беше моментът на нейната слава. Плановете й се осъществяваха. Китиара го отблъсна назад и застана пред него.

— И накрая искам да възнаградя един мой служител, който ми помогна да заловя Лораланталаса. Лорд Сот иска да получи душата й, за да може да си отмъсти на елфа-та, която преди много време го е проклела. Щом е прокълнат да живее във вечен мрак, нека Лораланталаса сподели живота му в смъртта.

— Не! — Лорана вдигна глава. Страхът и ужасът бяха надвили над безчувствените й сетива. — Не! — повтори задавено.

Отстъпвайки назад, тя се огледа за някакъв изход, но такъв нямаше. Под нея залата беше пълна с драконяни, които я наблюдаваха нетърпеливо. Отчаяна, тя погледна към Танис, но той беше втренчил горящия си поглед в другата жена. Лорана съжали за избухването си и реши, че ще умре, но няма да си позволи още една подобна слабост. Тя се изправи и гордо вдигна глава.

Танис не виждаше Лорана. Думите на Китиара пулсираха както кръвта в главата му и замъгляваха зрението и мислите му. Вбесен той тръгна напред и застана до нея.

— Ти ме предаде! — каза задавено. — Това не влизаше в плана.

— Шшшт! Ще провалиш всичко!

— Какво…

— Млъкни! — гневно го прекъсна тя.

Дарът ти много ми хареса, Китиара. Ще изпълня молбата ти. Душата на Лораланталаса ще бъде дадена на Лорд Сот, а полуелфа приемаме на служба при нас. Нека остави меча си в краката на Лорд Ариакас.

— Тръгвай! — заповяда студено Китиара, вперила очи в Танис. Погледите на всички в залата също бяха приковани в него.

— Какво? Ти не ми каза за това! Какво да правя?

— Качи се на платформата и остави меча си в краката на Ариакас — прошепна Китиара и го придружи до края на площадката. — Той ще го вземе и ще ти го върне. Така ще станеш офицер от драконовата армия. Това е ритуал, нищо повече. Но печеля време.

— Време за какво? Какво си намислила? — остро запита Танис и сграбчи ръката й. — Трябваше да ми кажеш…