Читать «Дракони на пролетната зора» онлайн - страница 156

— Това е мястото. — Той застана пред една палатка, където продаваха бира.

На окачената табела пишеше с грозни Пукни на общ език: „Забранено на драконяни и таласъми“. Гакхан надникна през мръсното платнище и видя този, когото търсеше. Махна на придружителите си, отметна платнището и влезе.

Хората в бара обърнаха замъглените си очи към новодошлите и като видяха, че са драконяни веднага започнаха да крещят и да ги освиркват. Но виковете и подигравките веднага замряха, когато Гакхан отметна качулката, която скриваше лицето му. Настъпи тишина, по-плътна от изобилния дим и неприятните миризми, които изпълваха бара. Като хвърляха уплашени погледи към драконяните, хората се приведоха над питиетата си, опитвайки се да станат незабележими.

Блестящите черни очи на Гакхан огледаха тълпата.

— Ето го — каза той на драконянски и посочи един човек, отпуснат върху бара.

Придружителите му веднага сграбчиха едноокия войник, който ги загледа с пиянски ужас.

— Изведете го навън на тъмното! — нареди Гакхан. Без да обръщат внимание на протестите и молбите на изплашения капитан както и на злобните погледи и прошепнати заплахи от тълпата, драконяните извлякоха пленника си и само за няколко мига го накараха да изтрезнее достатъчно, за да може да говори.

— Помниш ли да си арестувал днес следобед един офицер по обвинение в дезертьорство?

Капитанът смутолеви, че е разпитвал много офицери днес… Бил зает човек… а и всички си приличали. Гакхан направи знак на драконяните, които реагираха веднага.

Капитанът изкрещя от болка. Да, да! Спомнил си! Но не бил един офицер. Били двама.

— Двама ли? — Очите на Гакхан блеснаха. — Опиши другия офицер!

— Много едър човек. Направо щеше да пръсне униформата. Водеха и затворници.

— Затворници!? — Змийският език на Гакхан затрептя от устата му и отново се прибра. — Опиши ги!

— Една жена с червена коса и гърди като…

— Продължавай — изрева Гакхан. Ноктестите му ръце потръпваха. Той хвърли поглед на придружителите си и те затегнаха хватката си.

Като хлипаше, капитанът набързо описа другите двама затворници. Думите му се сипеха една след друга.

— Кендер? — повтори Гакхан, все по-развълнуван. — Продължавай. Старец с бяла брада… — Той млъкна, озадачен.

Старият магьосник! Но те не биха позволили на онзи грохнал стар глупак да ги придружи на толкова важна и изпълнена с опасности мисия. Или бяха взели някого по пътя?

— Кажи ми нещо повече за стареца!

Капитанът отчаяно зарови из пропития си с алкохол и затъпял от болка мозък. Старец… бяла брада…

— Прегърбен ли е?

— Не… Висок, с широки рамене… сини очи. Странни очи. — Беше на границата да припадне, но той го стисна за врата с ноктестата си ръка.