Читать «Дракони на пролетната зора» онлайн - страница 150
Маргарет Вайс
Кендерът преглътна, приближи се още и се притисна до стената точно зад широкия му гръб.
— Онзи… Драконов Господар… — започна колебливо кендерът. — Беше… Китиара, нали?
Карамон не отговори, но Тас видя мускулите край челюстта му да се стягат и един нерв на врата му да потрепва нервно. Кендерът въздъхна и забравил къде си намира повиши глас:
— Ти му вярваш, нали?
Без предупреждение драконянинът, който го пазеше, се обърна и го зашлеви през устата, блъскайки го в стената. Замаян от болка кендерът се свлече на земята. Тъмна сянка надвисна над него. Заради замъгления си поглед Тас не можеше да види кой е и се стегна за поредния удар, но усети силни, нежни ръце да го вдигат за елека.
— Казах ти да не ги повреждаш — изръмжа Карамон.
— Ха! Някакъв кендер! — изплю се драконянинът. Войските почти бяха отминали. Воинът изправи Тас на крака и той се опита да стои прав, но по някаква причина тротоарът се надигна към него.
— Аз… съжалявам — чу се да мънка. — Краката не ме слушат…
После усети как го вдигат във въздуха и въпреки че пищеше и се съпротивляваше, Карамон го метна на силното си рамо като торба с картофи.
— Той има информация — каза воинът с плътния си глас. — Дано не сте му повредили мозъка и да я е забравил. Черната дама никак няма да е доволна.
— Какъв мозък! — изръмжа драконянинът, но Тас усети, че изглежда малко разтревожен.
Тръгнаха отново. Главата го болеше, бузата му пареше. Той сложи ръка върху нея и почувства лепкава кръв там, където ноктите на драконянина се бяха забили в кожата му. Ушите му бръмчаха, сякаш рой пчели се бяха настанили в главата му. Светът се въртеше около него, гадене му се, а подрусването върху гърба на Карамон не му действаше по-добре.
— Колко още има? — Тас усети гласа му да вибрира в гръдния му кош — Малкият негодник тежи.
Вместо отговор драконянинът посочи с костеливата си лапа.
С голямо усилие, като се опитваше да не мисли за болката и замайването, Тас изви глава. Успя да хвърли само един поглед, но това му стигаше. Сградата се уголемяваше все повече, докато запълни не само кръгозора, но и умовете им.
Тас се свлече назад. Зрението му се замъгли и той се зачуди защо е толкова мрачно. Последното, което запомни, бяха думите:
— В тъмниците… под Храма на нейно Величество Такхисис, Кралица на Мрака.
Глава 6
Танис се пазари, а Гакхан разследва.
— Вино?
— Не.
Китиара сви рамене. Извади каната от пълната със сняг куха, където изстиваше, и бавно си наля като наблюдаваше лениво как кървавочервената течност пълни чашата й. След това внимателно върна гарафата обратно и погледна студено Танис.
Беше свалила шлема си, но още носеше бронята, която прилепваше към гъвкавото й тяло като люспеста кожа. Светлината от многобройните свещи в стаята се отразяваше от полираната й ПОВЪРХНОСТ, проблясваше върху острите метални ръбове и Китиара изглеждаше като обхваната от пламъци. Тъмната й коса, влажна от пот, се къдреше около лицето й, а кафявите й очи сияеха като огън, засенчени от дълги, черни мигли.