Читать «Дракони на пролетната зора» онлайн - страница 149

Но съжали, че го направи. Нерака изглеждаше точно това, което беше — древно бедняшко селце, построено, за да обслужва онези, които обитаваха Храма, сега зает от палатков лагер, разпрострял се из него като плесен.

В края на поселището Храмът се издигаше като хищна птица — разкривената му, грозна постройка сякаш доминираше дори над планините на хоризонта. Щом някой влезеше в Нерака, погледът му веднага се спираше на него. След това, където и да погледнеше и с каквото и да се занимаваше, винаги го виждаше, дори през нощта, дори в сънищата си.

Тас му хвърли един поглед и бързо отмести очи, почувствал, че го побиват тръпки. Но гледката пред него беше още по-лоша — драконяни и хора, таласъми и караконджоли се изсипваха от набързо построените барове и бардаци по мръсните улици. Роби от всички раси бяха доведени в града, за да служат на господарите и да удовлетворяват нечестивите им страсти. Джуджета-земерови щъкаха по уличките като плъхове, преживяващи от боклуците. Вонята беше задушаваща, а гледката напомняше ада. Тас вдигна поглед и видя огромните летящи цитадели, които кръжаха над Храма с ужасяващо величие — драконите ги въртяха без прекъсване.

Когато тръгнаха по претъпканите улици, Тас се надяваше да се освободи. Беше експерт по изчезванията в тълпата. Видя, че и очите на Карамон се стрелкаха — явно мислеше същото. Но след като изминаха съвсем малко разстояние и видяха как омразните цитадели ги следят отгоре Тас осъзна, че е безнадеждно. Очевидно и Карамон стигна до същото заключение, защото раменете му увиснаха.

Кендерът внезапно си спомни, че Лорана е затворница тук и жизнерадостният му дух най-накрая беше смазан от мрака и злото, които го обгръщаха.

Стражите ги побутваха да бързат, като едва си пробиваха път измежду пияните, ругаещи войници по тесните претъпкани улици. Колкото и да се опитваше, Тас не можа да измисли никакъв начин как да предаде съобщението на Танис на Карамон. Внезапно трябваше да спрат, тъй като група войници на кралицата, строени в редици, преминаха по улицата. Онези, които не се отдръпнеха от пътя им, бяха изтикани на тротоара от драконяни-офицери или просто ги поваляха и газеха. Стражата, която охраняваше приятелите, бързо ги изтласка до една ронеща се стена и им нареди да не мърдат, докато войниците не преминат.

Таселхоф се оказа притиснат между Карамон и един драконянин. Стражът беше отпуснал хватката си върху яката му, преценявайки, че дори един кендер не може да е толкова глупав, за да се опита да бяга в тази навалица. Макар Тас да чувстваше черните му очи върху себе си, все пак успя да се приближи достатъчно до Карамон.

— Карамон! Имам съобщение. Чуваш ли ме? Воинът не се обърна, а продължи да гледа право напред с безизразно лице, но Тас видя единия му клепач да потрепва.

— Танис каза да му се доверим! Независимо какво прави… И… да продължим… да се преструваме… Мисля, че така каза.

Видя, че Карамон се намръщи.

— Каза го на елфски — добави Тас намусено. Изражението на воина не се промени, дори стана още по-мрачно.