Читать «Дракони на пролетната зора» онлайн - страница 147

Внезапно Танис се препъна и падна като повлече със себе си и пазача, който се проспа в прахта.

— Ставай, мръснико!

Като ругаеше, другият страж удари Танис през лицето с дръжката на камшика си. Полуелфът се хвърли към него и му стисна ръката, която държеше камшика, след това силно я дръпна и внезапното му движение преобърна пазача. За част от секундата Танис беше свободен и се втурна напред, долавяйки, че стражите са по петите му.

— Китиара! — извика Танис с дрезгав вик, който сякаш се откъсна от гърдите му.

Борейки се с пазачите, той успя да освободи едната си ръка, махна шлема си и го хвърли на земята. Господарката се обърна като чу името си и той видя как кафявите й очи се разшириха от учудване зад страховитата драконова маска. Синият дракон също се обърна и го погледна.

— Китиара!

Танис се освободи от нападателите си със сила, породена от отчаянието, и се хвърли напред. Но драконяните скочиха върху него, повалиха го на земята и притиснаха ръцете му.

— Спри, Скай! — заповяда Китиара и сложи ръка върху врата му.

Драконът се подчини и краката му леко се подхлъзнаха на уличния паваж, но очите му, вперени в Танис, бяха изпълнени с ревност и омраза.

Полуелфът затаи дъх, опитвайки се да успокои ударите на сърцето си. Главата го болеше, кръв се стичаше в едното му око, но той не забелязваше. Чакаше вика, който щеше да му подскаже, че Таселхоф не го е разбрал и приятелите му ще се притекат на помощ. Опасяваше се Китиара да не погледне зад него и да види Карамон, но се надяваше, че той има достатъчно разум и вяра в него, за да се скрие.

Появи се капитанът и с разкривено от гняв лице се накани да ритне Танис в главата и да повали в безсъзнание неприятния смутител. Той застина така рязко, че се залюля, изгубил равновесие.

— Оставете го!

Стражите неохотно освободиха Танис и отстъпиха при повелителния жест на Черната дама.

— Кое е толкова важно, капитане, че проваляш влизането ми в града? — попита тя студено и плътният й глас отекна иззад драконовия шлем.

Като се изправи със залитане на крака, с глава, която се въртеше след боя с пазачите, Танис пристъпи към нея. Докато се приближаваше, видя искрици на удивление да проблясват в кафявите й очи. Явно се забавляваше на тази нова игра със старата си играчка. Той прочисти гърлото си и дръзко каза:

— Тези идиоти ме арестуваха за дезертьорство, само защото онзи имбецил Бакарис забрави да ми даде необходимите документи.

— Ще се погрижа да бъде наказан, скъпи Танталаса — отвърна Китиара и той долови смях в гласа й. — Как смееш! — обърна се тя и погледна заплашително капитанът.

— Аз… аз п-просто изпълнявах заповедите, Господарке — заекна той, треперещ като таласъм.

— Изчезвай или ще нахраниш дракона ми — нареди властно Китиара и махна с ръка. После с грациозно движение я подаде на Танис. — Мога ли да те закарам, командире Само за компенсация, разбира се.

— Благодаря, Господарке — отвърна полуелфът. Хвърляйки мрачен поглед към капитана, той пое ръката й и се метна до нея на гърба на синия дракон. Очите му бързо огледаха тълпата, когато Китиара нареди на Скай да продължи и въздъхна с облекчение като видя, че стражите отвеждат приятелите му. Докато минаваха край тях, Карамон го погледна с наранено и озадачено изражение, но продължи да върви. Или Тас беше успял да предаде съобщението, или воинът имаше достатъчно разум, за да продължи измамата. А може би просто му вярваше. Танис не знаеше. Утешаваше се, че сега приятелите му са в безопасност, поне относително.