Читать «Дракони на пролетната зора» онлайн - страница 146

— Нямаме документи… — започна едрият офицер.

— За какви документи говорите? — прекъсна го брадатият му колега, докато ровеше в кесията си. — За самоличност…

— Не! — каза капитанът, изгарящ от нетърпение. — Заповед на командира ви да доведете пленниците.

— Не ни е давана такава заповед. Това ново нареждане ли е?

— Не, не е. — Капитанът ги изгледа с подозрение. — Как сте дошли дотук без нея? И как смятате да се върнете? Мислехте да запрашите нанякъде с парите от робите, така ли?

— Не! — Едрият офицер почервеня от ярост и очите му блеснаха. — Може би командирът ни е забравил. Има си достатъчно проблеми, а и няма да е трудно да се справим с това, ако ме разбираш. — Той злобно погледна капитана.

Портите се отвориха. Роговете мощно засвириха. Капитанът въздъхна отчаяно. В този миг трябваше да стои в центъра, за да поздрави Господарката Китиара, затова кимна на няколко от стражите на кралицата, които стояха наблизо.

— Отведете ги долу! Ще им покажем какво правим с дезертьорите.

Стражите сграбчиха двамата офицери и им взеха оръжията.

Карамон хвърли тревожен поглед на Танис, когато драконяните го хванаха и разкопчаха ножницата му. Очите на Тика широко се разтвориха от страх — това определено не беше начинът, по който трябваше да се развият нещата Берем, чието лице беше почти напълно скрито от фалшивите бакембарди, сякаш щеше да се разплаче или да избяга, а може би и двете. Дори Таселхоф изглеждаше объркан от тази внезапна промяна в плановете. Танис го видя да се оглежда, търсейки спасение. Полуелфът трескаво мислеше. Смяташе, че е предвидил всички възможности, когато съставяше този план, но очевидно беше пропуснал една — да бъде арестуван като дезертьор от драконовите армии! Ако ги затвореха в тъмницата, всичко щеше да пропадне. Щом свалят шлема му, ще разберат, че е полуелф, после ще огледат по-внимателно и другите… и ще открият Берем… Той беше опасният. Без него останалите още можеха да се измъкнат. Без него…

Засвириха тромпети и тълпата възторжено приветства огромния син дракон и неговата Господарка, когато влязоха през портите. Като я видя, сърцето на Танис се изпълни с болка и въодушевление. Тълпата се понесе напред, ревейки името на Китиара и за секунди стражите отклониха вниманието си. Танис се наведе към Таселхоф, колкото можеше.

— Тас! — каза бързо, като се надяваше, че кендерът си спомня достатъчно елфския език, за да го разбере. — Кажи на Карамон да продължи представлението. Независимо какво ще направя, трябва да ми се довери! Всичко зависи от това! Тас го погледна удивени кимна колебливо. Много отдавна не беше чувал елфска реч. Танис можеше само да се надява, че го е разбрал. Карамон изобщо не разбираше този език, а полуелфът не смееше да говори на общия, макар че никой нямаше да го чуе, заради шума на тълпата. Точно в този момент един от пазачите болезнено изви ръката му и му нареди да мълчи.

Шумът стихна, тълпата беше овладяна и върната на място. Като видяха, че нещата са под контрол, стражите се обърнаха, за да отведат затворниците.