Читать «Дракони на пролетната зора» онлайн - страница 136

— Ела. Тук вече нищо не можеш да направиш.

Като преглътна сълзите си, Танис с мъка се надигна и се запрепъва към Флинт, който лежеше върху каменистата земя с глава, отпусната в скута на Таселхоф.

Джуджето се усмихна като го видя. Танис падна на колене до най-стария си приятел, взе набръчканата му ръка и здраво я стисна.

— Едва не го изгубих, Танис — промълви Флинт и с другата ръка се почука по гърдите. — Берем точно щеше да мине през другата дупка в скалите, когато старото ми сърце най-накрая избухна. Той сигурно ме е чул да викам, защото като ме видя ме подхвана и ме сложи да легна върху камъните.

— Значи той не е… не те е наранил?! — едва успя да каже Танис.

— Да ме нарани?! Той не би могъл да убие и муха! Нежен е като Тика. — Джуджето се усмихна на момичето, което също беше коленичило до него. — Грижи се за това голямо дете Карамон, чуваш ли? Погрижи се да забрави мъката си.

— Заклевам се, Флинт — проплака Тика.

— Поне вече няма да се опитваш да ме удавиш — изръмжа джуджето, като спря с обич очи върху Карамон. — И ако видиш брат си, сритай го от мен.

— Ще отида да се погрижа за Берем — измънка той. Хвана Тика за ръката, внимателно й помогна да се изправи и я отведе настрани.

— Не, Флинт! Не можеш да се впускаш в приключения без мен! — изстена Тас. — Знаеш, че непрекъснато ще изпадаш в беда.

— Това ще бъде първият ми спокоен миг откакто сме се срещнали — каза дрезгаво джуджето. — Искам да вземеш шлема ми, онзи с грифонската грива. — Той сурово изгледа Танис, обърна отново очи към хлипащия кендер и с въздишка погали ръката му. — Стига, стига, недей така. Живях щастливо, бях благословен с верни приятели, видях лоши неща, но и много хубави. А сега в света най-после се появи надежда. Не ми се иска да ви оставя — бързо угасващите му очи се отправиха към Танис — точно когато се нуждаете от мен. Но аз ви научих на всичко, което зная, момко. Всичко ще бъде наред. Знам го… наред…

Гласът му секна и той затвори очи, дишайки тежко. Танис продължаваше да държи ръката му, а Таселхоф зарови лице в рамото му. Физбан застана до краката на джуджето. То отвори очи.

— Сега те познах — каза тихо и очите му светнаха, когато го погледна. — Ти ще дойдеш с мен, нали? Поне в началото на пътя… за да не бъда сам. Толкова дълго бях сред приятели. Чувствам се… някак странно… да си тръгна така… съвсем сам.

— Ще дойда с теб — обеща Физбан. — Сега затвори очи и почивай. Проблемите на този свят вече не те засягат. Заслужи правото да си отдъхнеш.

— Да спя — усмихна се джуджето. — Да, точно от това имам нужда. Събуди ме, когато си готов… когато стане време да тръг… — Очите му се затвориха. Той с лекота си пое дъх и го изпусна…

Танис притисна ръката му до устните си.

— Сбогом, стари приятелю — прошепна той и сложи ръка върху неподвижните гърди на джуджето.

— Не, Флинт! Недей! — С диви писъци Таселхоф се хвърли върху тялото му.

Танис внимателно го вдигна и го прегърна. Тас риташе и се бореше, но той здраво го държеше. Накрая кендерът се предаде и горчиво заплака. Танис погали косата му, после вдигна поглед и замръзна.