Читать «Дракони на пролетната зора» онлайн - страница 115

— Знам какво ще кажеш, Карамон — каза Танис без да се обръща, — и отговорът е „не“. Берем и аз ще отидем сами.

— Тогава ще намерите сами смъртта си — натърти воинът, като продължаваше здраво да го държи.

— Така да бъде! — Танис безуспешно опита да се освободи. — Няма да взема никой от вас със себе си.

— И ще се провалиш. Това ли искаш? Нима просто търсиш начин да умреш, за да изкупиш вината си? Ако е така, веднага мога да ти предложа меча си. Но ако наистина искаш да освободиш Лорана, ще ти е нужна помощ.

— Боговете ни събраха отново — намеси се и Златна Луна. — Направиха го, когато най-много се нуждаехме един от друг. Това е знак. Не го отхвърляй.

Танис сведе глава. Не можеше да плаче, не му бяха останали сълзи. Таселхоф пъхна малката си ръчичка в неговата.

— Само си представи — каза весело кендерът — в какви каши ще се забъркаш, ако ме няма.

Глава 9

Една-едничка свещ.

Каламан беше мъртвешки тих през нощта, след ултиматума на Черната Дама. Лорд Калоф обяви военно положение, което означаваше, че всички таверни трябваше да бъдат затворени, градските порти — заключени и зарезени и никой нямаше право да напуска града. Единствените хора, които можеха да влязат, бяха семействата от малките земеделски и рибарски селища близо до града. Те започнаха да пристигат по залез и разказваха ужасни истории за нападения на драконяни, които плячкосвали и палели.

Макар някои от благородниците да се противопоставиха на подобна драстична мярка, Танис и Гилтанас — като никога единни — принудиха Лорда да вземе това решение. И двамата бяха обрисували с ярки и ужасяващи краски картината на опожаряването на Тарсис. Това се оказа изключително убедително. Калоф направи декларацията си, но после безпомощно ги загледа. Беше очевидно, че няма представа какво да направи, за да защити града. Страшната сянка на летящата цитадела, която висеше над тях, напълно бе обезкуражила Лорда, а и повечето от военните му водачи бяха в същото състояние. След като изслуша някои от безумните им идеи, Танис се изправи.

— Имам предложение, милорд — каза той почтително. — Тук има личност, която притежава необходимите умения да защити този град…

— Ти ли, полуелфе? — прекъсна го елфът с горчива усмивка.

— Не. Ти, Гилтанас.

— Елф? — попита удивено Лорд Калоф.

— Той беше в Тарсис. Има опит в боя с драконяните и драконите. Добрите дракони му вярват и ще му се подчиняват.

— Съгласен съм! — въздъхна облекчено Калоф и се обърна към Гилтанас: — Знаем какво мислят елфите за хората, милорд, и, трябва да призная, повечето хора мислят същото за тях. Но ще ти бъдем вечно благодарни, ако ни помогнеш в този съдбоносен за нас момент.

Гилтанас погледна объркан Танис, но не можа да прочете нищо по брадатото му лице. „Почти прилича на мъртвец“ помисли си той. Лорд Калоф повтори въпроса си, като добави нещо за „възнаграждение“. Очевидно бе решил, че колебанието му се дължи на нежелание да поеме отговорност.

— Не, милорд. — Елфът прекъсна размишленията си. — Не искам и не е нужно никакво възнаграждение. Ако спася хората, това ще ми бъде достатъчна награда. Колкото до това, че сме от различни раси — той отново погледна Танис, — може би научих достатъчно, за да разбера, че това няма никакво значение. И никога не е имало.