Читать «Дракони на пролетната зора» онлайн - страница 114

Китиара направи пауза.

— Ще намерите главата й!

С тези думи тя хвърли шлема на земята и по нейна заповед Скай разпери криле и се издигна във въздуха.

Дълго време никой не проговори и не помръдна. Хората гледаха шлема който лежеше пред стената. Сякаш всичко на този свят се бе събрало в червените панделки, които гордо се вееха от върха му. Изведнъж някой извика ужасено и посочи нагоре.

На хоризонта се появи невероятна гледка. Тя беше толкова ужасна, че отначало никой не повярва. Всеки мислеше, че полудява. Но летящият предмет приближаваше и хората се принудиха да признаят, че е реален, макар това да не намали ужаса им. За първи път виждаха най-изкусното военно средство на Лорд Ариакас — летящата цитадела.

От подземията на храмовете в Санктион Черните магьосници и Жреците на Мрака изтръгваха някоя крепост с основите и я вдигаха в небесата. И сега, открояваща се на фона на тъмносивите буреносни облаци, осветена от назъбените остриета на бели светкавици, заобиколена от стотици ята червени и черни дракони, цитаделата увисна над Каламан, закри обедното слънце и хвърли страховитата си сянка над града.

Хората побягнаха ужасени от стените. Страхът от драконите сякаш ги беше омагьосал, предизвиквайки паника и отчаяние. Но драконите от летящата цитадела не нападнаха. Щяха само да ги наблюдават, за да бъдат сигурни, че рицарите и добрите дракони няма да започнат сражение.

Танис се обърна към приятелите си, които стояха на стените, загледани мрачно в цитаделата. Привикнали със страха от драконите, те можеха да го преодолеят и не бягаха панически като останалите. Най-накрая останаха сами.

— Три седмици — каза Танис отчетливо и всички се обърнаха към него.

За пръв път откакто бяха напуснали Флотсам, те не видяха на лицето му самообвиняващия гняв. В очите му се четеше спокойствие, каквото беше видял Флинт в погледа на Стърм след смъртта му.

— Три седмици — повтори Танис с глас, от който джуджето потрепери. — Това е достатъчно. Отивам в Нерака при Кралицата на Мрака. — Погледът му се насочи към Берем, който стоеше наблизо. — И ти идваш с мен. Очите на мъжа се разтвориха в див ужас.

— Не! — изхленчи той и залитна назад.

Като видя, че се кани да побегне, Карамон протегна огромната си ръка и го задържа.

— Или ще дойдеш с мен в Нерака — каза меко Танис, — или ще те заведа веднага при Гилтанас. Той много обича сестра си и няма да се поколебае да те предаде на Кралицата, ако сметне, че така ще освободи Лорана. Ние знаем, че не е така. Дори да те предадем, това няма да промени нещата, но той не знае. Той е елф и вярва, че тя ще удържи на думата си.

Берем го погледна внимателно.

— Няма ли да ме предадеш?

— Ще разбера какво става — заяви студено Танис, като избегна въпроса. — Но ми трябва водач, който да познава района…

Берем се изтръгна от хватката на Карамон и ги изгледа с изражение на преследвано животно.

— Ще дойда, само не ме давай на елфа…

— Добре. И спри да се вайкаш. Тръгваме на мръкване. Имам да свърша много неща…

Той се извърна рязко, но една силна ръка го хвана за рамото.