Читать «Дракони на пролетната зора» онлайн - страница 110

На брега лежеше не една хубава дама, а две, а до тях — четирима мъже. Всички бяха добре облечени. Счупени греди плаваха наоколо, очевидно останките от малка лодка.

— Удавили са се — каза момченцето и се наведе да погали една от хубавите дами.

— Не, не са! — изсумтя рибарят, като потърси пулса на шията на жената.

Един от мъжете вече се раздвижваше, най-възрастният, на вид около 50-годишен. Той седна и объркано се заоглежда. Като видя рибаря, извика ужасен, пропълзя на четири крака и започна да разтърсва един от още несвестилите се спътници.

— Танис, Танис! — извика той и стресна брадатия мъж, който рязко се изправи.

— Не се плашете — каза рибарят като видя тревогата му. — Ще ви помогнем колкото можем. Дейвид, доведи майка си. Кажи й да донесе одеяла и шишето с бренди, което пазя от Зимния празник. Спокойно, госпожо — каза той нежно и помогна на една от жените да седне. — Ще се оправите. Странна работа — промърмори на себе си, докато я прегръщаше и успокоително я потупваше. — Изглежда, никой от тях не е нагълтал вода…

Заведоха корабокрушенците, увити в одеяла, в малката къща на рибаря близо до плажа. Дадоха им да пийнат бренди и всякакви лекове, които семейството смяташе, че помагат при удавяне. Малкият Роджър ги гледаше гордо, защото знаеше, че „ловът“ му ще бъде основна тема на приказките в селото следващата седмица.

— Още веднъж благодарим за помощта — каза Танис признателно.

— Радвам се, че бях тук — отвърна мъжът дрезгаво. — Просто бъдете внимателни. Следващият път, когато излезете с някоя от онези малки лодки, се насочете към брега при първия признак на буря.

— Да, да, разбира се — обърка се Танис. — А сега, ако ни кажете къде се намираме…

— Северно от града — каза рибарят и махна с ръка. — На около 2–3 мили. Дейвид ще ви закара с каруцата.

— Много мило от ваша страна. — Танис се поколеба и погледна приятелите си. Карамон сви рамене. — Знам, че звучи странно, но ние… се отклонихме от курса. До кой град се намираме?

— Каламан, разбира се. — Рибарят ги погледна подозрително.

— О! — засмя се Танис и погледна Карамон. — Нали ти казах, че не сме се отклонили чак толкова, колкото мислеше.

— Какво? — попита воинът с недоумение. — А, да, не сме — добави бързо, когато Тика заби лакът в ребрата му. — Предполагам, че съм сбъркал както обикновено. Нали ме познаваш, никога не мога да се ориентирам…

— Не преигравай! — промърмори Речен вятър и Карамон млъкна.

— Странна дружинка сте — каза рибарят. — Не помните как сте се разбили, а сега излиза, че не знаете и къде сте. Сигурно сте били пияни, но това не е моя грижа. Ако послушате съвета ми, никой от вас не трябва повече да се качва на лодка пиян или трезв. Дейв, докарай каруцата!

Той им хвърли последен, изпълнен с отвращение поглед, качи малкия си син на раменете и се върна на работа. По-голямото момче изчезна, за да докара каруцата.

Танис въздъхна и огледа приятелите си.

— Знае ли някой от вас как попаднахме тук? — попита тихо той. — И защо сме облечени така?

Всички поклатиха отрицателно глави.