Читать «Дракони на пролетната зора» онлайн - страница 106

Танис с въздишка се върна към реалността.

— Не знам. — Той и погледна Берем, който се взираше в тъмнината на пещерата. Устните му мърдаха, сякаш повтаряше някакъв напев.

— Според Кралицата на Мрака, той е ключът. „Намерете го, казала тя, и победата е моя“.

— Е, намерили сте го вие. Това не ви ли прави победители?

Танис примигна. Въпросът го изненада. Той почеса брадата си и се замисли. Това не му беше хрумвало.

— Така е… той е при нас, но какво да го правим? Кое е това нещо у него, което гарантира победата за която и да е страна?

— Той не знае ли?

— Твърди, че не знае.

Аполета изгледа намръщено Берем.

— Лъже — отсече тя след миг, — но той е човек, а аз знам малко за странния начин, по който работи човешкият ум. Но има начин да откриете. Трябва да отидете до Храма на Кралицата на Мрака в Нерака.

— Нерака? — повтори Танис стреснат. — Но това е… Прекъсна го вик, изпълнен с такъв див страх и ужас, че той едва не скочи във водата. Полуелфът се обърна рязко, очаквайки да види поне орда дракони, но нямаше никой освен Берем, който го гледаше с широко отворени очи.

— Какво има? — попита раздразнено Танис. — Видя ли нещо?

— Нищо не е видял — каза Аполета, като изучаваше с интерес Берем. — Реагира така, когато споменах Нерака…

— Нерака! — повтори мъжът и диво тръскаше главата си. — Зло! Голямо зло! Не… не!

— Ти си от там — припомни му Танис и пристъпи към него.

Берем поклати глава отрицателно.

— Но ти каза…

— Грешка! — промърмори мъжът. — Не говорех за Нерака. Г-говорех за Такар… Такар! За това говорех!

— Говорил си за Нерака. Знаеш, че големият храм на Кралицата на Мрака е там! — каза сурово Аполета.

— Така ли? — Берем погледна право към нея със сините си невинни очи. — Кралицата на Мрака, Храм в Нерака? Не, там няма нищо освен едно малко село. Моето село… — Внезапно се хвана за стомаха и се преви сякаш от болка. — Не ми е добре. Оставете ме на мира — изхленчи той като дете и се затътри към мраморната настилка до ръба на водата. Седна там, притиснал стомаха си и се взря в мрака.

— Берем! — вбеси се Танис.

— Не ми е добре — промърмори мъжът нацупено.

— На колко години каза, че е? — попита Аполета.

— Над триста, или поне така твърди той — каза Танис с отвращение. — Но дори и да е на половината, пак са сто и петдесет, което също не е правдоподобно, дори при хората.

— Знаеш ли — каза замислено Аполета, — Храмът на Кралицата при Нерака е загадка за нас. Той се появи внезапно след Катаклизма, поне доколкото ние знаем, а сега откривам този човек, чиято история е свързана със същото време и място.

— Странно… — Танис отново погледна Берем.

— Да, може да е само съвпадение, но ако следваш достатъчно дълго съвпаденията, ще откриеш, че са свързани със съдбата, както казва съпругът ми — усмихна се Аполета.

— Съвпадение или не, не си представям как ще вляза в Храма на Кралицата на Мрака и ще питам защо претърсва света за мъж, в чиито гърди е враснал зелен камък — заяви Танис и отново седна до водата.

— Сигурно си прав, но ми е трудно да повярвам, че е станала толкова силна. Какво правеха добрите дракони през цялото това време?