Читать «Дракони на пролетната зора» онлайн - страница 102

— Изведи ни оттук — каза уморено Речен вятър, който разбра разговора им, защото за пръв път Зебюлах заговори на общия език. — Коя е тази жена, Танис? Прилича на елфа.

— Морска елфа. Името й е…

— Аполета — отвърна тя и се усмихна. — Простете ми, че не ви поздравявам както е прието, но ние не обличаме телата си като вас, КрияКУЕКХ. Дори след всички тези години не мога да убедя съпруга си да престане да се увива с тази смешна роба, когато излиза на сушата. Той го нарича свян. Затова не искам да притесня него или вас като изляза да ви поздравя.

Изчервен, Танис преведе думите й на приятелите си. Очите на Златна Луна се разшириха. Берем, изглежда, не чу. Той беше потънал в някакъв свой свят и само от време на време разбираше какво става край него. Изражението на Речен вятър не се промени. Очевидно вече нищо, свързано с елфите не го изненадваше.

— Морските елфи са ни спасили — продължи Танис, — защото и те смятат, че животът е свещен и помагат на всички изгубени в морето да не се удавят. Този мъж, нейният съпруг…

— Зебюлах — представи се той и протегна ръка.

— Аз съм Танис, а това са Речен вятър и Златна Луна от Кве-шу и Берем… — Той млъкна, защото не знаеше какво още да каже.

Аполета учтиво се усмихна, но усмивката й бързо изчезна.

— Зебюлах, доведи приятелите им.

— Ще дойдем с теб — предложи Танис. — Ако си мислел, че съм щял да те изям, нямаш представа какво може да направи Карамон…

— Не. — Аполета поклати глава. — Изпрати варварите, полуелфе. Ти остани тук. Искам да си поговорим и да разбера повече за тази война, която, според теб, може да ни застраши. Тъжно ми е да чуя, че драконите са се пробудили. Ако е вярно, боя се, че може да се окажеш прав. Нашият свят вече не е в безопасност.

— Ще се върна скоро, любима — каза Зебюлах. Аполета протегна ръка към съпруга си. Той я повдигна до устните си, нежно я целуна и тръгна. Танис бързо преведе на Речен вятър и Златна Луна и те с готовност се съгласиха да отидат да намерят Карамон и Тика.

Докато следваха Зебюлах обратно по призрачните полуразрушени улици, той им разказваше легенди за пропадането на Ищар, като им посочваше различни забележителности.

— Когато боговете запратили огнената планина върху Крин, тя ударила Ищар и образувала гигантски кратер в сушата. Морската вода нахлула в него и създала Кървавото море. Много от сградите били унищожени, но някои оцелели и тук-там се образували малки въздушни джобове. Морските елфи открили, че това е отлично място, където да носят мореплавателите, които спасявали от потъващите кораби. Много от тях скоро започвали да се чувстват тук като у дома си.

Магьосникът говореше с гордост, която Златна Луна намери за забавна, макар да не го показа. Това беше гордостта на собственик, сякаш развалините му принадлежаха и той е решил да ги отвори за забавление на широката публика.

— Но ти си човек. Как дойде да живееш тук? — попита Златна Луна.