Читать «Дракони на пролетната зора» онлайн - страница 101

Елфата игриво го пръсна с вода.

— Горе винаги има войни! Ти си прекалено любопитен, любими. Понякога си мисля, че ще ме напуснеш и ще се върнеш в твоя свят. Особено, след като говори с тези КрияКУЕКХ.

Танис долови в гласа й загриженост, макар че продължаваше игриво да го пръска.

Мъжът се наведе и я целуна по мократа коса, която проблясваше на светлината на пращящата факла над тях.

— Не, Аполета. Не ме интересуват техните войни и братя, които предават братята си. Нека си имат своите буйни полуелфи и глупавите си морски капитани. Докато магията ми служи, ще живея под водата…

— Като стана дума за буйни полуелфи… — прекъсна го Танис на езика на елфите и бързо се спусна по стълбите.

Речен вятър, Златна Луна и Берем го последваха, макар че нямаха представа какво казва.

Мъжът стреснато се обърна, а Аполета изчезна във водата така бързо, че Танис за миг се замисли дали не си е въобразил съществуването й. Нито вълничка върху тъмната повърхност не показваше къде е била. Когато стигна края на стълбището, той хвана магьосника за ръката, точно когато се канеше да я последва във водата.

— Чакай! Няма да те изям! Съжалявам, че се държах така. Може би ти се струва ужасно, че се промъкнахме след теб, но нямахме друг избор! Знам, че не мога да те спра, ако решиш да направиш заклинание или нещо подобно. Бил съм край магьосници. Но поне ме изслушай. Чух те да говориш за двама от нашите приятели — едър мъж и хубаво червенокосо момиче. Каза, че той едва не умрял, защото брат му го предал. Искаме да ги открием. Няма ли да ни кажеш къде са?

Мъжът се поколеба.

Танис продължи да говори. Трябваше да задържи човека, който можеше да им помогне.

— Видях една жена тук, с теб. Тя е морска елфа, нали? Да, аз съм полуелф, но израснах сред елфи и съм слушал легендите им. Мислех, че са детски приказки. Но и драконите смятах, че не съществуват. В момента горе наистина се води война. Ти си прав. Изглежда винаги някъде се води война. Но тази война няма да си остане само там. Ако Кралицата на Мрака победи, бъди сигурен, че тя ще открие съществуването на морските елфи. Не знам дали под водата има дракони, но…

— Има морски дракони, полуелфе — обади се някакъв глас и Аполета отново се показа. Сред сребърни и зелени искри тя се плъзна по водата и спря до каменните стълби. После се подпря на тях и се вгледа в него с блестящите си зелени очи. — Чухме слухове за завръщането им, но не им повярвахме. Не знаехме, че драконите са се пробудили. По чия вина?

— Има ли значение? — попита уморено Танис. — Те унищожиха древната ми родина. Силванести сега е царство на кошмарите, а обитателите на Куалинести бяха прогонени от домовете си. Драконите убиват и изгарят всичко. Нищо и никой не е в безопасност. Кралицата на мрака има една-единствена цел — да властва над всяко живо същество. Сигурни ли сте, че сте в безопасност дори тук долу? Защото, предполагам, сме под морето.

— Прав си, полуелфе — каза мъжът с червената роба и въздъхна. — Намирате се под водата, в развалините на град Ищар. Морските елфи ви спасиха и доведоха тук, както правят с всички, чиито кораби се разбиват. Знам къде са приятелите ви и ще ви заведа при тях, но повече от това не знам какво да направя за вас.