Читать «Свещеният крал» онлайн - страница 38

— В Дартака? — попита Ингрей.

Тя вдигна вежди.

— Вие пък откъде знаете?

— Налучках.

Ноздрите й се разшириха в знак какво точно мисли за това му обяснение.

— Както и да е. Та значи направихме ритуала заедно, както си му редът. Само че богът отказа да си прибере демона!

— Дартака. — мрачно потвърди Ингрей. — Мисля, че съм се срещал веднъж с този тип. Забележително безполезен.

— Сериозно? — Погледът й се изостри отново. — Така. Щом като така или иначе трябваше да го влача онова нещо, реших поне да се науча как аз да го яздя, а не то мене, така че започнах да чиракувам пак, този път в ордена на петия бог. Отидох в граничните земи с намерението известно време да водя по-простичък живот и да потърся отново онова усещане за призвание, което бях изгубила в този период на душевно объркване. О, Аяда, толкова ми стана мъчно, когато чух за смъртта на баща ти! Той беше благороден човек във всяко отношение.

Лейди Аяда сведе глава и по лицето й премина сянка.

— Фортът ни не беше без причина с толкова високи стени. Гневни, глупави мъже, една неразумна езда извън стените в опит да се постигне съгласие във време, когато емоциите бяха взели връх… дотогава бях виждала само хубавата страна на тресавището и добротата на обитателите му. Но в крайна сметка те бяха най-обикновени хора.

— Какво стана с теб и с благородната ти майка, след като го убиха?

— Тя се върна при собствения си род — моя собствен род — в северната част на Лесовете. След година се омъжи отново — пак за човек на служба в Храма, но не войник — брат й често се шегуваше с нея по този повод. Не обичаше пастрока ми така, както бе обичала татко, но той държеше на нея, а тя, изглежда, търсеше спокойствие. Само че мама умря… хм. — Аяда млъкна, погледна корема на Просветена Халлана и прехапа устни.

— Аз съм и лечителка, не забравяй. — напомни й Халлана. — При раждане?

— Четири дни след това. Родилна треска.

Слугинята-надзирателка, която слушаше замаяно, направи свещения знак в пристъп на съчувствие, видя, че Ингрей я гледа, и се сви до стената.

— Хм. Чудя се дали… не, няма значение. — каза Халлана. — Твърде е късно. А твоето…

— Малкото ми братче? То оцеля. Пастрокът ми трепери над него. И точно заради него се прежени толкова бързо.

Сега за пръв път Ингрей чуваше от лейди Аяда, че има брат. „Не че съм се сетил да попитам“.

— И ти изведнъж си останала да живееш със… с хора, които доскоро са ти били непознати. — рече замислено Просветена Халлана. — И обратното. Добре ли се отнасяха към теб новите ти родители?

Аяда сви рамене.

— Не мога да се оплача. Мащехата ми се държи с брат ми много добре.

— И е, хм, с колко години е по-голяма от тебе?

Суховата усмивка пробяга по лицето на Аяда.

— С три.

Халлана изсумтя.

— И когато се е открила възможност да заминеш, те е пуснала охотно, предполагам?

— Е, тя наистина вярваше, че е за мое добро. Мястото при принцеса Фара всъщност ми го уреди жената на вуйчо ми. Тя смяташе, че семейството на пастрока ми е ужасно обикновено и че трябва да ме измъкне оттам, преди да съм се превърнала в селянка.