Читать «Свещеният крал» онлайн - страница 31

Конник Жеска се стресна при вида на Ингрей, докато му помагаше да яхне коня, само че Ингрей го изгледа на кръв и конникът преглътна каквото там се канеше да каже по въпроса. Ингрей се беше избръснал, а слугите на свещения му бяха донесли кожените гамаши сухи и чисти — но нищо не можеше да направи за примижаващите си кръвясали очи и сивото подпухнало лице. Стисна зъби, докато наместваше натъртеното си тяло върху седлото, и изтърпя някак бавната процесия до градските порти сред дрънченето на звънчета, песните и валмата тамян, които според градската управа се полагаха за случая. Изчака градчето да се скрие от поглед и чак тогава даде знак на новия колар да пришпори впряга. Товарните коне, изглежда, бяха единствените членове на групата им в добро настроение — свежи, игриви по своя си тежък начин и явно решили, че пътуването е някакъв конски празник.

Лейди Аяда беше елегантна колкото и предната заран — днешната й премяна за езда беше даже по-хубава, сиво-синя и със сребърна бродерия. Явно, за разлика от него, тя се беше наспала. Този факт ту го възмущаваше, ту му носеше облекчение, според силата на главоболието му. След един час под утринното слънце започна да се чувства що-годе прилично, предвид обстоятелствата. „Почти човешки“. Изскърца със зъби при тази горчива шега и пришпори коня си покрай колоната.

Новата надзирателка на Аяда, храмова слугиня на средна възраст, заета им от храма в Тръстиков мочур, се возеше във фургона. Беше взела на сериозно задачата си и изглеждаше много по-студена от съпругата на коларя от Глиганска глава, която бе познавала Болесо по-отблизо. Тази сякаш се притесняваше повече от Ингрей, отколкото от затворничката. Той се запита дали не е казала на Аяда за среднощните му изпълнения.

Хората от свитата на Болесо днес също изглеждаха по-изнервени с приближаването си към Изтокдом и неприятностите, които ги чакаха там заради провала им да опазят жив прогонения принц. Току хвърляха злобни погледи към убийцата на Болесо и Ингрей си помисли, че трябва да ги държи далеч както от вино, така и от затворничката, докато не успее да предаде цялата групичка с все мъртвия им патрон на някой друг. Пратил беше храмов куриер до печатник Хетвар предната вечер с предварителния разчет за придвижването на кортежа. Ако Хетвар оставеше нещата на неговата преценка, реши Ингрей, Болесо щеше да се придвижи до погребението си за рекордно време.

Макар и не в галоп, големите коне се движеха бързо и леко през по-поносимия терен тук, с по-широки пътища, повечето в добро състояние. Тесните пасища, заобиколени от огромни стръмни гористи склонове, отстъпиха пред хълмове, под които лежаха просторни ниви. Вече се виждаха по няколко селца до хоризонта. И пътищата вече не бяха толкова празни — застигаха и пресрещаха не само селски каруци, но и добре облечени конници и дребни търговци с товарни мулета — и всички бързаха да им направят път. Изключение направи стадо дръгливи черни прасета, на което попаднаха в една дъбова горичка — наложи се да ги разгонят с дюдюкане и псувни.