Читать «Свещеният крал» онлайн - страница 256

— Ще се оженя за богата наследница и ще се оттегля на спокойствие в провинциалните й имения. — И махна с ръка към възвишенията наоколо.

— На спокойствие? В тази пустош?

— Е, тя може и да ми намери някоя и друга задача, с която да се захвана.

— Сигурно — каза Биаст. Беше толкова изненадан, че се изкиска.

— Стига да не я обесят.

Биаст махна успокоително с ръка.

— Няма такава опасност. Не и след случилото се тук. Ако нямаш доверие на мен и на Хетвар… е, мисля, че Осуин и Левко няма да оставят нещата така. При задруга като нашата все ще се намери някаква разумна пътечка към справедливостта. И към… — гласът му се разколеба не от съмнение, а от стеснителност сякаш — и към милостта.

— Добре — въздъхна Ингрей.

— Благодаря ти, че спаси живота на Фара. И то неведнъж, ако тя ми казва истината. Това, че те направих неин вълк-пазач, е едно от най-добрите ми решения. Или пък просто извадих късмет.

Ингрей вдигна рамене.

— Просто изпълних дълга си към вас, а също и дълга към собствената си съвест. Всеки би постъпил по този начин.

— „Всеки“ не би могъл да направи онова, което те видях да правиш тази нощ. — Биаст впери очи в краката си, избягваше погледа на Ингрей. — Ако решиш да поискаш повече… да поискаш трона на баща ми… не знам кой би могъл да ти се противопостави. Вълчи кралю. — „Аз не бих могъл“, сякаш казваха сведените му рамене.

„Ето, че се стигна и до това“.

Ингрей посочи напред.

— Моето кралство беше с размери две на четири мили, сред населението му нямаше и едно живо същество, а цялото ми царуване продължи от здрач до зори. Мъртвите просто ми повериха кралския дух и после аз им го върнах. Както следва да направи всеки крал: баща ви например. — Не и Конскарека обаче. И проблемът му отчасти се коренеше точно в това. — И вие също, принце, когато ви дойде редът.

После му хрумна, че е пропуснал едно измерение. Осем квадратни мили по четири столетия — или повече, защото цялата история на Старите лесове без съмнение се беше съсредоточила в това парче земя през онази фатална нощ, щом единичният неуспех беше довел до такива опустошителни резултати. Също като пропастта под измамната езерна повърхност на тази долина, времето се простираше надолу, невъобразимо надолу под земята тук — „Чак до дъното“. „Кралството ми е по-голямо, отколкото изглежда“. Реши да не тормози Биаст с тези си разсъждения, а каза само:

— И да е останало в мен нещо от кралския дух, той ще се задоволи с това малко кралство.

Раменете на Биаст видимо се отпуснаха и лицето му се успокои при тези мъгляви уверения на вълчия господар с опасните способности, че амбициите му не се простират към по-значителна роля в столичната политика. Принцът плъзна поглед по хоризонта — може би търсеше признаци за окъснелия си ескорт по стръмните склонове. Не откри такива и отново сведе поглед, после взе няколко камъчета и ги хвърли замислено през ръба.

— Кажи ми честно, лорд Ингрей — рече изведнъж Биаст и се обърна да го погледне право в очите, кажи-речи за пръв път. — Какво прави свещения кралски дух свещен?