Читать «Свещеният крал» онлайн - страница 254

— Вие как се озовахте тук всъщност? — попита Ингрей Просветен Левко, който беше седнал до него да му прави компания и да си разделят шепата сушени плодове, които някой беше измъкнал от дисагите си. — Не можах да пратя съобщение, след като напуснахме двореца, макар да исках. Конскарека ни държеше и двамата в подчинение, и мен, и Фара.

— Същата вечер придружих Халлана при Аяда. Разговаряхме, когато Аяда изведнъж се разстрои и непрекъснато повтаряше, че ти се е случило нещо ужасно.

— Изведнъж спрях да те усещам — вметна Аяда. — Уплаших се, че са те убили. — Сигурно би се сгушила още по-плътно до него, но това едва ли беше възможно, затова само стисна по-силно ръката му.

— Конскарека открадна връзката ни.

— А! — промълви тя.

Левко вдигна любопитно вежди, но предпочете да продължи с разказа си.

— Лейди Аяда настояваше, че трябва да те потърсим. Халлана се съгласи. Аз… реших да не споря. Твоят конник Жеска също реши да не спори, поне с Халлана, макар че тръгна с нас, позова се на задълженията си като надзирател. Четиримата отидохме до двореца на Конскарека и там ни казаха, че сте отишли при краля. Оттам отидохме в кралския палат и заварихме Биаст до смъртното ложе на баща си, и той ни каза, че сте се върнали в двореца на графа. Сигурни бяхме, че не сме се разминали в тъмното. Халлана я прихванаха… ами, каквито я прихващат от време на време, и ни поведе към конюшните на графа.

— Трябва да е било страшна сцена — отбеляза Ингрей.

— Меко казано. Дотогава Биаст беше сигурен, че не е станало нищо особено и просто сестра му пак е получила пристъп на главоболие. Но после… Откакто видяхме конюшните, не се спря и за миг. Халлана изтича да доведе Осуин, Бернан и фургона им и заварила Джокол при Осуин — той още настоява за свещен, когото да заведе на острова си, — и доведе всички. Не бях сигурен дали е разумно да тръгваме на път с такава непокорна компания, но, ами, мога да броя до пет. Е, поне Джокол не доведе ледената си мечка. — Той въздъхна.

— А искаше ли? — попита развеселено Ингрей.

— Да — каза Аяда — Но аз го разубедих. Много е сладък.

Ингрей реши да остави последното без коментар.

Левко продължи:

— Точно тогава реших, че боговете трябва да са на наша страна — между другото как може да каже човек „Петимата богове да им помагат“, когато самите богове се нуждаят от помощ? Та представи си само същата тази разходка заедно с ледената мечка. — Той потръпна демонстративно. — Фафа сигурно щеше да се вози във фургона, макар че е достатъчно голям него да го яздят. — Той примигна замислено. — Чудя се… мислиш ли, че цялата тази история с търсенето на свещен не е била заговор от страна на красивата Брейга да се отърве от мечката, преди тя да се е намъкнала под брачното й легло?