Читать «Свещеният крал» онлайн - страница 252

— В Старите лесове — каза Ингрей — кралският знаменосец бранел знамето от смъртта на стария крал до избирането на новия. — „И сега знам защо“. — Тогава строшавали знамето и хвърляли парчетата в пламъците на кладата при мъртвия крал, ако обстоятелствата позволявали тази церемония. А ако не, някой сигурно е спретвал нейно подобие, според силите си, въображението си и онова, което му е подръка. — Той се огледа разсеяно. — Аяда, трябва да очистим и тази земя, преди да си тръгнем. С огън, струва ми се. И ще е добре да побързаме.

— Преди слънцето да е изгряло? — попита тя.

— Така ми се струва редно.

— Ти би трябвало да знаеш.

— Знам.

Тя проследи погледа му.

— Горският на баща ми казваше, че тези дървета са болни. Още тогава искаше да опожари гората, но не му позволих.

— На мен ще позволиш ли?

— Това е твоето царство.

— Само до заранта. От утре пак ще е твое. — Хвърли поглед към Биаст да разбере дали е схванал намека.

— Може би така е най-добре — въздъхна Аяда. — Може би е необходимо. Може би е… време. А какво, хм… какво ще правим с тялото на Уенцел?

Просветен Левко се обади смутено:

— Не мисля, че ще можем да го отнесем. Конете ни бяха капнали още вчера и тепърва ги чака тежката задача да изведат всички ни до главните пътища. Ще трябва да пратим някой за него по-късно. Дали да не натрупаме могилка от камъни, за да го предпази от дивите животни и птиците?

— Последният крал Конскарека така и не е имал своята воинска клада — каза Ингрей. — Както и никой от другите тук, освен навярно малцината, загинали в подпалени колиби през онази нощ. Не знам дали Одар ги е погребал в ями по някакви теологически съображения, или това е било част от магията и проклятието му, или просто ефикасност по време на война. Колкото повече научавам за Кървавополе, толкова повече ми се струва, че никой не е знаел, дори тогава. Късно е — настъпи последният час. Ще подпалим гората. — За Уенцел. „За всички тях“.

Аяда близна пръст и го вдигна във въздуха.

— Има слаб вятър от изток. Трябва да свърши работа, дори да не завали.

Ингрей кимна.

— Биаст, господа, бихте ли помогнали на Фара? И някой да събере конете.

— Това аз мога да го направя! — жизнерадостно викна Халлана и изуми всички освен Осуин, като се качи на могилата, заобръща се в четирите посоки и се развика силно и майчински, сбрала ръце около устата си:

— Конее! Конее!

Осуин изглеждаше малко смутен, но ни най-малко изненадан, когато след няколко минути тропот и хрущене през храсталака оповестиха появата на изоставените им коне. По знак на Ингрей Джокол и Левко без много приказки събраха още скършени сухи клонаци и листа и ги струпаха около трупа на Уенцел. Левко прибра кесията, пръстените и други ценни предмети, които биха заинтересували бъдещите законни наследници на Конскарека, Аяда сложи скършеното знаме най-отгоре на купа, а Халлана помогна на овдовялата принцеса да се качи на коня си. После всички се гмурнаха вкупом в мъгливите сенки през блатото. Фара изобщо не погледна назад.