Читать «Свещеният крал» онлайн - страница 227

— Богове пет — прошепна Ингрей. — Нищо чудно, че воините са защитавали знаменосеца си до последна капка кръв. — Дали връзката, която Уенцел беше създал между Ингрей и Аяда, не бе някакъв вариант на този древен обичай?

— Да, защото с тях си отивала и надеждата на загиналите им другари. И точно затова всяко бойно отделение, включващо душевоини, е имало и такъв свещен знаменосец. Виж, знаменосецът на свещения крал… — Уенцел млъкна, поизправи рамене и продължи: — Той имаше същото задължение към душата на своя господар, в случай че свещеният крал носи в себе си кин твар. Не всички избрани крале са имали тази чест, макар повечето да са имали другар, особено в неспокойни времена. Но без значение дали господарят му е бил душевоин, или не, знаменосецът на свещения крал е имал друга свещена задача, и то не само когато господарят му загине в обречена битка. Макар че ако свещеният крал загине на бойното поле, това обикновено означава, че битката определено е обречена. Вода. — Уенцел облиза сухите си устни и сведе поглед към скута си.

Ингрей погледна към струпания на куп багаж, видя един мех и го донесе. Уенцел отпи, после въздъхна и се подпря на една ръка, сякаш тежестта на разказа бавно го притискаше към земята.

— Задължението на знаменосеца, в случай че господарят му загине, беше да улови и задържи в себе си кралския дух, докато не дойде време да го предаде на определения наследник. И по този начин най-великата от магиите на Лесовете се предаваше от поколение на поколение, от незапомнени времена до… сега.

— Лорд Еленовшип — покойният крал — той нямаше… при него нямаше знаменосец, когато почина, завчера — внезапно отбеляза Ингрей. — Това твое дело ли беше?

— Едно от няколкото необходими, но не и достатъчни условия, за които се погрижих, да — измърмори Уенцел. — Ако истинските междуцарствия се случваха лесно, не едно щеше да се случи и преди, уверявам те. Било по стечение на обстоятелствата, било по силата на нечий план.

Той се намръщи, после продължи:

— Кралският знаменосец, по традиция и по необходимост, задължително притежаваше няколко качества. Той… или тя — погледът му към Фара се изостри — обикновено е от същия кин, силно обвързан с краля по силата на обща благородна кръв, макар не винаги да е самият наследник. Избран от краля и обвързан със задачата от кралския шаман — от самия крал, ако е бил такъв, — и признат от душевоините на киновия събор. И ето че сега разполагаме с всичко необходимо да си създадем нов такъв, та било то и в миниатюра. Макар че ще трябва да съкратим от церемонията. Не с песни, а в мълчание, последната кралска знаменоска на Старите лесове ще язди до своя обичан господар. — Косият му поглед към Фара тежеше от черна ирония.