Читать «Етан от Атон» онлайн - страница 95

— Ти си побъркан. — прошепна Хелда. Лицето й ту почервеняваше, ту отново ставаше мъртвешки бяло. Милисор буквално я изгаряше с поглед. Куин блажено се усмихваше, като религиозен фанатик, най-сетне попаднал в царството небесно. Пръстите на офицера замряха над клавиатурата.

— Не по-побъркан от вас. — с достойнство парира Етан. — Какво се опитвахте да постигнете?

— Излишен въпрос. — вметна изведнъж Милисор. — Знаем какво е постигнала. Стига си вдигал акциите си, ами я попитай къде… — Командир Куин мушна гем-полковника с парализатора, напомняйки му, че сега не е неговият ред да задава въпроси.

— Сега всички тръгвате към Карантината… — започна Хелда.

— Играта свърши, Хелда. — прекъсна я Етан. — Сигурен съм, че ако добре поровя из вашата преработвателна станция, ще намеря там опаковъчна хартия.

— Разбира се! — с ентусиазъм възкликна Теки. — Запечатваме с нея съмнителните постъпления, за да направим анализ по-късно. Тя е под лабораторната маса. Веднъж даже си запечатах ботушите — заради махмурлука, сигурно… Опитвах се да правя от нея водни бомби — да ги хвърлям в асансьорната шахта, но не знам защо не искаха да се взривяват…

— Млъкни, Теки! — закрещя Хелда.

— Но това е нищо в сравнение с онова, което Верна направи с белите мишки…

— Стига де! — уморено каза Милисор. Теки се подчини и млъкна, мигайки бързо.

Етан разпери ръце и запита — настойчиво, но вече далеч по-меко:

— Хелда? Защо го направихте? Искам да разбера…

Цялата злоба, клокотеща в гърдите й, най-сетне се изля навън:

— Защо? Ти ме питаш защо? Затова, за да не щамповате повече копелета, които да няма кой да възпитава! И смятах да постъпя така и със следващия товар, ако беше пристигнал, и с третия, и с четвъртия, докато… — Тя вече не можеше да говори, като че нещо я задушаваше. Ярост? Не, сълзи. Това беше победа. Но, неизвестно защо, Етан не се радваше. Изведнъж му стана много тъжно. — …докато не измъкна оттам моя Сими, за да се опомни най-накрая и да си вземе жена. Заклевам се, че вече няма да му викам за всяка дреболия. А на тази мръсна, проклета планета даже не ми разрешават да видя собствените си внуци… — тя се обърна и отдалечавайки се на няколко крачки, застина на място, бършейки сълзите от почервенялото си, изкривено от болка лице.

Сега Етан разбра какво усеща новобранеца, натъпкан с пропаганда, когато се сблъсква в първия си бой лице в лице с противника… В първия момент той изпитваше нещо подобно на ликуване. Но сега… Сега той стоеше напълно объркан и се чувстваше като последен идиот. Не приличаше много на геройство…

— О, богове! — с престорен ужас промърмори офицера. — Трябва да арестувам екополицай…

Теки захихика отново. Втория екотехник, явно зашеметен от изповедта на Хелда, изглежда не знаеше какво да прави — да се застъпи за началничката си, или да се престори, че го няма тук.