Читать «Етан от Атон» онлайн - страница 96

— Но с тях какво направи? — изсъска през зъби гем-полковника.

— С кои „с тях“?… — изхленчи Хелда.

— Със замразените яйцеклетъчни култури, които си извадила от контейнерите. — ясно и отчетливо каза Милисор.

— А… С тези… Изхвърлих ги.

На челото на сетагандиеца изпъкнаха всички вени — Етан като доктор можеше да назове всяка от тях. И изглежда, гем-полковника имаше проблем с дишането.

— Кучка безмозъчна… — задъхваше се той. — Имаш ли представа какво си направила?…

— Адмирал Нейсмит ще бъде във възторг! — засмя се жизнерадостно командир Куин.

В този момент желязното самообладание на полковника го напусна.

— Гадина! — закрещя той и се хвърли към Хелда с явното намерение да я удуши. Лъчите на два парализатора се кръстосаха на гърба му и сетагандиеца падна като подкосен.

Рау стоеше като вкаменен, клатейки глава и повтарящ като побъркан:

— Мамка му. Мамка му. Мамка му…

— Преднамерено нападение, — бързо пишеше представителя на службата по безопасност, след като прибра оръжието си, — на инспектор по биоконтрола при изпълнение на служебните му задължения…

Рау започна да се придвижва странично към вратата.

— Не забравяйте и бягство от предварителния арест. — добави Куин, сочейки капитана. — Ето този тип е онзи, който търсите. Той избяга от килия C-9. Обзалагам се, че ако претърсите тази стая, ще намерите пълен комплект оръжия и шпионски приспособления, забранени на станция Клайн.

— Но първо Карантината. — вметна втория екотехник, хвърляйки угоднически поглед към своята началничка.

— Страхувам се, че посланик Еркхарт ще поиска съдебно разследване относно кражбата и унищожаване на имущество, принадлежащо на планетата Атон. — отбеляза Куин. — Така че кого смятате да арестувате?

— Сега ние всички ще се отправим към Карантината, а там вие ще поседите тихо, докато не се добера до същността. — твърдо заяви блюстителя на реда. — Човек може да изчезне от килия C-9, но от Карантината…

— Разумно. — подкрепи го Куин.

Рау само мълчаливо сви уста. На вратата, затваряйки всички пътища за отстъпление, вече стояха сътрудници на службата по безопасността. Стаята изведнъж се напълни с множество непознати хора. Етан даже не беше забелязал кога офицера е повикал подкрепление. Изглежда, че не беше такъв дръвник, какъвто изглеждаше отначало…

— Слушам, сър! — изкряка един от новопристигналите.

— Карате ме да ви чакам. — сурово отбеляза офицера. — Претърсете този, — той кимна към Рау, — а после ще помогнете да придружим всички до Карантината. Към тези тримата е предявено обвинение в преднамерено разпространение на венерична болест. Този там е посочен като избягалия арестант от C-9. На онази е предявено обвинение в кражба от този тук, който незаконно носи станционерна униформа, а също твърди, че онзи, ето там, е бил отвлечен. А на този тук, който сега лежи на пода, сам ще съставя рапорт веднага щом се съвземе. Тези тримата имат нужда от медицинска помощ…

Етан, опомняйки се, подскочи към Теки и притисна към ръката му инжектора с антипента. Глупавата усмивка мигновено изчезна от лицето му. Сега Теки имаше такъв вид, като че ли току-що са го свалили от бесилото. През това време сътрудниците вадеха от джобовете на притихналия Рау непонятни блестящи предмети.