Читать «Етан от Атон» онлайн - страница 97

— …а симпатичната дама в сива униформа, която изглежда знае всичко за всеки, ще привлека като свидетел. — завърши офицера. — Но… но къде е тя?…

ГЛАВА 12

Капитан Рау послушно се отправи към Карантината след носилката с парализирания си началник. Инспекцията по Биоконтрола настоя на незабавен преглед, отхвърляйки всички възражения. Понеже пътищата за отстъпление му бяха отрязани, на Рау му оставаше само едно — да стои близо до Милисор, изобразявайки вярно куче, следващо ковчега на стопанина си.

Етан не знаеше какви процедури са необходими за откриване на Алфа-С-Д-плазмид-2 или неговата митична разновидност, но по мрачния израз на лицето на Рау разбра, че изследването се е оказало твърде болезнено за капитанското самолюбие. Ако Рау имаше поне малко чувство за хумор, би му било по-леко. Но погледът, който капитана хвърли накрая на Етан, напомняше замах на наточен кинжал.

Етан, на свой ред, беше придружен до един кабинет за много дълъг разговор с властите в лицето на арестувалия ги офицер и жена, която по всяка вероятност му беше пряк началник. Някъде към средата на беседата към тях се присъедини трети офицер, представящ се за капитан Арата. Това беше мършав човек с азиатска външност, с права черна коса, бледа кожа и косо разположени очи. Говореше малко, но слушаше много.

Първия порив на Етан беше да разкаже всичко и да се предаде на милостта на правосъдието. Но спомена за инцидента с Окита го принуди да се въздържи от чистосърдечни признания. Настойчивия интерес на сетагандийците към него обясни с това, че „една от културите в товара, предназначен за Атон, е била объркана на Архипелага Джексън с някакъв разнороден генетичен материал, откраднат от Сетаганда“. Той беше много внимателен и нито веднъж не спомена името на Терънс Си: от това всичко щеше да стане само по-сложно и по-объркано…

— В такъв случай, — обобщи жената-офицер, — екотехник Хелда, без да иска е направила услуга на Атон. На практика тя е спасила генофонда ви от заразяване.

Етан разбра намека — службата за безопасност се надяваше, че той ще се откаже от възбуждане на съдебно дело срещу Хелда — дело, което неминуемо би накърнило репутацията на станция Клайн. Той помисли за количеството товари на станцията, за складовете, славещи се с надеждността си. Осъзнавайки всички преимущества на положението си, Етан се успокои и изрази готовност да се откаже от подаване на иск.

Представителите на властта моментално станаха пределно вежливи с него. Половината обвинения към него отпаднаха поради статуса му на посланик, а втората половина се изпари от протокола по чудодеен начин. Увериха доктор Еркхарт, че на станция Клайн никога повече няма да бъде допуснат подобен вандализъм. Самата Хелда вече беше на такава възраст, че излизането й в пенсия нямаше да предизвика въпроси у никого. Посланик Еркхарт не трябва да се притеснява за господин Харман Дал, или както той нарича горепосочения „гем-полковник Милисор“: заедно с помощниците си той ще бъде депортиран с първия кораб по доказано обвинение в отвличане на човек.