Читать «Етан от Атон» онлайн - страница 94
Лоис Макмастър Бюджолд
Етан се намръщи — предпочиташе да не го намесват в разни семейни скандали. Офицера, който явно също не беше въодушевен от това, все пак попита:
— А на колко години беше момчето?
— Трийсет и две. — хихикна Теки.
— А-а… — проточи офицера, незабавно загубвайки всякакъв интерес към инцидента.
— Имате ли неутрализатор за този така наречен „серум на истината“,
Етан се поколеба. Думите му бавно се отронваха от устните му, като тежки капки мед:
— В Карантината?… Където вие напълно владеете ситуацията и където вие… — Той вдигна поглед и срещна нейните уплашени очи. Времето спря. — Вие…
Времето отново се понесе напред.
— Куин! — изрева Етан.
Куин незабавно откликна на повикването. Наистина, отначало в стаята влязоха Милисор и Рау, побутвани от парализатора й. Етан скочи на крака. Искаше му се да скача, да танцува или да си скубе косите, или да хване Ели за яката на сивата й куртка и да я тръска, докато не затрака със зъби. Думите и мислите му се тълпяха, изпреварвайки се едни други.
— През цялото време се опитвах да ти кажа, но ти не ме слушаше! Представи си, че си агент, или който и да е, на когото му е възложено да отвлече от станция Клайн товар, предназначен за Атон. И изведнъж ти идва на ум да подмениш културите. Знаем, че това е чиста импровизация, защото ако всичко бе предварително планирано, ти щеше да докараш със себе си истински култури и никой никога нямаше да забележи подмяната, нали? Но къде, къде в името на Бога-Отца ще намериш даже на станция Клайн четиристотин и петдесет човешки яйчника? Не, не четиристотин и петдесет. Триста осемдесет и осем човешки и шест кравешки! Не мисля, че би могла да ги измъкнеш от джоба, командир Куин!
Куин направи с устните си „ап!“ и се вгледа в него с напрегнато внимание.
— Продължавай, докторе.
Милисор вече беше престанал да се преструва на господин Харман Дал. Но дори когато Ели едва не изтърва парализатора от изумление, гем-полковника не направи никакъв опит за бягство. Той стоеше като статуя, ловейки всяка дума на Етан. Рау наблюдаваше командира си, очаквайки сигнал. Втория екотехник не разбираше нищо; затова пък представителя на службата по безопасност, макар че пребиваваше в същото недоумение, записваше всяка дума.
Гласът на Етан зазвъня:
— Забрави за четиристотин двайсет и шестте подозрителни кораба. Мисли само за един кораб, пощенския кораб с товара за Атон. Логика, мотивация и възможности, ето какво! Кой има свободен достъп до всяко ъгълче на станция Клайн, кого във всеки момент без нито един въпрос могат да пуснат в склада за транзитни стоки? Кой всеки ден има работа с трупове? Трупове, от които може да се извлече нужната тъкан, и никой няма да забележи, защото след кражбата тялото незабавно се подлага на химическа преработка? Но труповете не са били достатъчно — нали, Хелда? А пощенския кораб вече е бил готов да се отправи към Атон. Затова са и кравешките яйчници, хвърлени от отчаяние в контейнерите само заради количеството, и недостигащите единици в контейнерите, и празния контейнер… — Етан млъкна, дишайки тежко.
