Читать «Подаръци за зимния празник» онлайн - страница 29

— Това изглежда немислимо. — проговори тя. — Почти. Но безумно влюбените хора са способни и на най-дивашките постъпки. Понякога и на такива, за които съжаляват вечно — по-късно. Но тогава вече е твърде късно. Ето защо исках да ги отнеса незабелязано и тайно да ги проверя. С цялата си душа се надявах, че съм сбъркала.

Сега в очите й имаше сълзи. Роик трескаво преглътна и се изпъна.

— Слушай, мога да извикам ИмпСи. Те могат да отнесат това… каквото и да е… в най-добрата съдебно-медицинска лаборатория на тази планета. И бързо, за половин час. Ще могат да проверят опаковката, откъде е изпратено… Всичко. И ако някой се е възползвал от името на твоята приятелка Куин, за да скрие престъпление… — Тук той трепна: въображението му обрисува картина на това престъпление в най-големи подробности — м’лейди умира в краката на м’лорд, направо на снега, докато думите на клетвата й още се носят като пара в зимния въздух, м’лорд е в шок, той не вярва на очите си, той вие от мъка… — …тогава трябва безпощадно да се преследва и унищожи. ИмпСи може да направи и това.

Тя се повдигна на пръсти, все още колебаеща се.

— Но те ще я преследват толкова… безпощадно. Ами ако получат неверни резултати, ако направят грешка?

— В ИмпСи работят компетентни хора.

— Роик, самата аз работя в ИмпСи. И мога стопроцентово да ти гарантирам, че не са непогрешими.

Той плъзна поглед по затрупаната с подаръци маса.

— Виж. Ето го втория сватбен подарък. — Той посочи гънките на блестящото черно одеяло, което още лежеше в кутията си. В стаята беше толкова тихо, че дори от мястото си чуваше тихото мъркане на живия мях. — Защо й е да изпраща два? А този дойде с неприлично стихче, написано на ръка върху картичката. — (Която, в интерес на истината, не беше изложена на всеобщо обозрение). — Госпожа Ворсоасон се смя с глас, когато м’лорд й чете стихчето.

За момент устните й се разтвориха в неволна усмивка.

— Е, това вече е типичната Куин. Наистина.

— Ако това е типичната Куин, то това, — тук той посочи перлите, — не може да бъде тя. Нали? Довери ми се. Довери се на собствената си интуиция.

Гледайки го с пълни с мъка очи, Таура бавно зави кутийката с плата и му я връчи.

След това Роик се изправи пред необходимостта самостоятелно да събуди щаб-квартирата на ИмпСи в средата на нощта. Той едва не се поддаде на съблазанта да дочака връщането на Пим. Но Роик беше оръженосец на Воркосиган, най-старшия от присъстващите. И нямаше значение, че старшинството му беше основано на факта, че е единствения оръженосец в къщата. Това беше негов дълг, това беше негово право — и бързината на действията беше много важна. Дори и само заради това, колкото се може по-бързо да успокои нервничащата Таура. Тя застина до него, бледа и развълнувана — а той се взе в ръце и включи панела за секретна връзка, разположен наблизо, в библиотеката.

Загриженият капитан от ИмпСи се появи в преддверието след по-малко от половин час. Той записа всичко, включително устния доклад на Роик, отчетът на Таура за това, как вижда тези перли, разказите им за наблюдаваните симптоми у госпожа Ворсоасон. Към това се добави и копие на първоначалните данни на Пим за огледа на подаръците. Роик се стараеше да говори ясно, понеже в Хасадар често му се налагаше да съжалява, че свидетелите му не правеха така. Наистина, в неговата версия сложния разговор в читалнята звучеше просто като „Сержант Таура сподели с мен подозренията си“. Е, то така си и беше.