Читать «Подаръци за зимния празник» онлайн - страница 27
Лоис Макмастър Бюджолд
— А що за проверка е това? Как сте го проверявали?
— Всичко се проверява със скенер за някакви допълнителни устройства или експлозиви. Всички продукти, напитки и опаковката им се проверяват за наличие на химически и органични примеси.
— Само продуктите и напитките? — Тя се изпъна. Очите й блеснаха така, като че ли бързо обмисля нещо. — И освен това — аз не се опитвах да го открадна.
Може би благодарение на участието си в секретните мисии тя можеше така да стои и нахално да… какво? Да изкривява фактите? Да усложнява ситуацията?
— Е… какво правехте тогава?
Лицето й отново застина в тъжна гримаса. Тя отклони очи, гледайки някъде надалеч.
— Вземах го за малко. — хрипкаво изръмжа тя.
При това тя косо го погледна, като че ли проверявайки как ще реагира на това толкова слабо оправдание.
Но Таура не беше слаба — както и да я погледнеш. Той се чувстваше страшно неуверено, сякаш земята се ронеше под краката му, а не можеше да излезе на твърда почва. Той се реши и приближи леко, протягайки ръка.
— Дайте ми го.
— Не трябва да го докосвате! — Гласът й беше пълен с паника. — Никой не трябва да се докосва до него!
Лъжа и предателство? Доверие и истина? Какво вижда в момента? Той изведнъж разбра, че в нищо не е сигурен.
— Защо?
Тя гневно присви очи, сякаш опитвайки се да погледне в мислите му.
— Скъп ли ви е Майлс? Или е просто ваш работодател?
Роик примигна, чувствайски се все по-неуверено. Той си спомни васалната клетва на оръженосеца, високата й чест — и товарът й.
— Оръженосец на Воркосиган — това не е работа. Това е моята роля в живота. Той изобщо не ми е работодател. Той е човек, на когото съм се клел във вярност. Моят лорд.
Тя раздразнено махна с ръка.
— Ако знаеше тайна, която може да го рани право в сърцето, би ли поискал, би ли успял да я запазиш от него, дори ако започне да те разпитва?
Каква тайна? Тази ли? Че бившата му възлюбена е крадла? Струваше му се, че тя се опитва да говори… или да не говори не за това.
— Не мога да реша нищо конкретно без повече информация.
Информация. Какво знае тя, което не знае той? Ами милион най-различни неща, разбира се. Той успя да зърне частица от всичко това — главозамайващи картини. Но и тя не знае нещо — не го познава. Нали? Или поне така, както изглежда познава, ами например, м’лорд. За нея той е празно място в кафяво-сребриста ливрея. А, да, и неговия излъскан до блясък ботуш беше стъпил в някаква каша. Той леко се поколеба, но после парира:
— М’лорд може с една дума да поиска живота ми. Аз му дадох това право с моето име и дъх. А вие можете ли да разчитате, че ще се старая да действам така, както изискват неговите интереси?
Очите им се срещнаха — и двамата не мигнаха.
— Доверие за доверие. — издиша най-накрая Роик. — Размяна, Таура.
Бавно, без да отклонява от него своя втренчен, внимателен поглед, тя извади от джоба си плата с колието. Внимателно изтръсвайки го, тя изсипа перлите обратно в кадифената кутийка. А после протегна отворената кутийка към него.
— Какво виждате?
Роик се намръщи.
— Перлено колие. Красиво. Бяло и блестящо.