Читать «Подаръци за зимния празник» онлайн - страница 30

Заради Таура Роик не забрави да посочи възможността перлите да не са изпратени от Куин, като посочи втория подарък, който несъмнено беше от нея. Капитанът се намръщи и взе със себе си и котешкото одеяло. При това видът му беше такъв, като че ли му се искаше да вземе с всичко това и Таура. Той отнесе перленото колие, продължаващото да мърка одеяло и всичките им опаковки в отделни херметически запечатани и надписани пакети. Цялото това хладнокръвно проведено мероприятие отне не повече от половин час.

— Не искаш ли да си легнеш? — попита Роик, когато вратата се затвори зад капитана от ИмпСи. Видът й е страшно уморен. — Аз така или иначе трябва да бодърствам. Мога да позвъня в стаята ти още щом се появят някакви новини. Ако се появят.

Тя поклати глава.

— Няма да мога да заспя. Може би ще успеят бързо да изяснят нещо.

— Не знам, но много се надявам на това.

Те се приготвиха да чакат заедно, разположени на внушителния диван в стаята срещу тази, в която бяха подаръците. Нощните шумове — странното поскръцване на сградата, усещаща зимния хлад, тихото жужене или бръмчене на далечни прибори и устройства — отново се чуваха в тази тишина. Таура потри рамене и Роик реши, че я болят от напрежение. Изведнъж му се прииска да й предложи да помасажира гърба й, но не знаеше как тя ще възприеме това. Импулсивното желание потъна в опасения.

— Колко тихо е тук нощем! — каза тя след малко.

Тя отново разговаря с него! Моля те, не спирай.

— Ъхъ. Но на мен това дори ми харесва.

— О, и на теб ли? Нощното дежурство е философско време. Различен свят. Никъде нищо не се случва — освен че хората се раждат и умират. Неизбежността — и ние.

— Ъхъ. И лошите нощни личности, заради които сме на дежурство.

Тя погледна през вратата, към помещението отсреща.

— Вярно. Какъв злобен капан!

Тя замълча и се намръщи.

— Тази Куин… Отдавна ли я познаваш?

— Тя вече беше с дендарийците, когато постъпих във флота. Според думите й, тя е с тях от самото начало. Добър командир е. Другар по много преживяни заедно катастрофи. И цяла камара победи. Десет години означават нещо, дори да не им обръщаш внимание. Особено ако не им обръщаш внимание, струва ми се.

Той улови мисълта й, изразена не толкова с думи, колкото с поглед.

— Да, разбира се. Опазил ме бог от подобна задачка. Сигурно не е по-добро от това графът ти да възстане срещу императора. Или да узная, че м’лорд е забъркан в някакъв безумен заговор и планира покушение над императрица Лаиса. Нищо чудно, че през цялата вечер мислите ти са обикаляли в кръг.

— Да, и кръгът ставаше все по-малък и по-малък. Още щом ми хрумна това, повече не можех да получавам удоволствие от императорския бал, а на Майлс толкова му се искаше да ми хареса! И не можех да му разкажа за какво става въпрос. Страхувам се че той си помисли, че не се чувствам на място там. Е, аз наистина се чувствах така, но проблемът не беше в това. Аз почти винаги се чувствам не на място. — Тя примигна със златистите си очи, които потъмняха в полумрака и широко се отвориха. — И какво би направил? Ако откриеш или заподозреш нещо толкова ужасно?