Читать «Памет» онлайн - страница 257

— А защо не? — промърмори той, след което повтори по-силно: — А защо, по дяволите, не?

Половин час по-късно майка му го завари начело на цяла армия доброволци, състояща се от Мартин и половината от собствените й прислужници. Едни пренасяха вещите му един етаж по-долу и в другото крило на замъка, други ги подреждаха по местата им в банята, спалнята, гостната и кабинета, следвайки малко неясните указания на самия Майлс.

— Майлс, мили, какво правиш?

— Пренасям се в стаите на дядо. Вече никой не ги използва. Защо не? — Той нервно зачака някакво възражение, като мислено подготвяше защитната си реч.

— О, чудесна идея! Крайно време беше да се измъкнеш от онази малка стаичка горе. За Бога, та ти живееш там от петгодишен!

— И аз… така си помислих.

— Избрахме я за тебе само защото Илян изчисли, че ако някой се опитва да изстреля граната през прозореца, би го направил от максимално неподходящия ъгъл.

— Ясно. — Той се прокашля и продължи обнадеждено: — Смятам да заема целия втори етаж: Жълтия салон, другите гостни и всичко останало. Може да… приемам гости, да каня хора или нещо подобно.

— Когато заминем на Сергияр, цялата къща ще е на твое разположение.

— Да, но искам да имам свое място, дори когато сте тук. Преди никога не ми се е налагало. Не си бях често вкъщи.

— Знам. А сега ти си тук, а мен ме няма. Понякога животът наистина е странен. — Тя бавно се отдалечи, като тихичко си тананикаше под нос.

С толкова много носачи преместването отне само час. По тази по-подходяща площ всичко, което представляваше животът на Майлс, беше размазано в толкова тънък слой… Разбира се, във флота на „Дендарии“ имаше поне още един тон лични вещи на адмирал Нейсмит, които някак си трябваше да си вземе. В крайна сметка едва ли някой щеше да може да използва дрехите или специално пригодения за ръста му боен скафандър. Той бродеше наоколо, премествайки вещите от едно място на друго, опитвайки се да отгатне какво приложение може да им намери. Тук всичко беше много просторно. Майлс изпита пристъп на родствено съчувствие към растенията, които твърде дълго чакат пресаждане от тясната си саксия. Не че той смяташе да расте в буквалният смисъл… Израсналата в космоса Куин щеше да го нарече „домошар“. И щеше да е… наполовина права.

Дължеше й съобщение. Дължеше й няколко съобщения и още — извинение за това, че в суматохата напоследък беше отложил отговора на последните й две съобщения. Майлс се настани пред ком-пулта си, който току-що беше заел новото си място. Светлините на града се отразяваха като кехлибарен дим в облачното небе. Градината, която се виждаше прекрасно през широкия прозорец на кабинета му, тази нощ изглеждаше мека и светеща.