Читать «Памет» онлайн - страница 259
Лоис Макмастър Бюджолд
— Да, сир. — Майордомът се отдалечи, носейки доклада на малък поднос, като прислужващият на масата слуга — някакъв странен десерт.
Грегор бегло преглеждаше ревизорския доклад на Майлс, без да казва нищо, което би показало мнението му за него, освен произнасяните понякога „хм“. Майлс леко повдигна вежди и се облегна назад. Грегор отново се върна в началото и вече по-бавно изучи отделни откъси. Накрая той приключи; изображението се сви и изчезна. Той взе от пулта ревизорската верига и я завъртя на леещата се през прозореца слънчева светлина, прекарвайки пръсти по гравирания на златните плочки герб на Ворбара.
— Трябва да отбележа, Майлс: от всички решения, които съм вземал внезапно, това е едно от най-удачните.
Майлс сви рамене.
— Случайността ме отведе на място, където имах известен опит.
— Случайността ли беше? Спомням си, че ти много го искаше.
— Саботажът срещу чипа на Илян беше вътрешна работа. За да я разплетеш, ти беше нужен човек от самото ИмпСи. Мнозина други можеха да направят това, което и аз.
— Не… — Грегор го изгледа преценяващо. — Мисля, че ми трябваше именно бивш сътрудник на ИмпСи. И дори сега не мога да се сетя за никой от хората, които познавам, в който, както в теб, да се съчетават едновременно страст и безпристрастност.
Майлс се отказа да спори; сега трябваше да е само любезен, не откровен. Освен това можеше никога повече да не му се удаде толкова удобен момент да отправи молбата си.
— Благодаря ти, Грегор. — Той пое дълбоко въздух…
— Мислех за подходяща награда за толкова добре свършената работа — прибави императорът.
Майлс изпусна въздуха от гърдите си.
— О?
— По традиция такава награда е нова работа. Така се случи, че тази седмица е свободна длъжността на шеф на Имперската Сигурност.
Майлс се прокашля много неутрално.
— И какво?
— Искаш ли я? Въпреки че по традиция това място се заема от действащ военен офицер, няма закон, който гласи, че нямам право да назнача на този пост цивилен.
— Не.
Тази лаконична безапелационност накара Грегор да вдигне вежди.
— Наистина ли? — меко попита той.
— Наистина — решително отвърна Майлс. — Не се правя на интересен. Това е канцеларска работа, пълна с най-досадната рутина, разнообразявана със седмици ужас. И шефът на ИмпСи почти никога не пътува по-далече от Комар, всъщност много рядко успява да излезе от хлебар… щаба на ИмпСи. Бих намразил тази работа.
— Мисля, че ще се справиш.
— Мисля, че ще се справя с почти всяка работа, която ми заповядаш да свърша, Грегор. Това заповед ли е?
— Не. — Грегор се облегна назад. — Това бе откровен въпрос.
— Тогава вече получи моя откровен отговор. Гай Алегре е много по-подходящ за тази длъжност от мен. Има достатъчно бюрократичен опит и е уважаван както на Комар, така и на Бараяр. Той изцяло се е посветил на работата си и я обича истински, не го разяжда амбицията. Той е на нужната възраст — нито твърде млад, нито твърде стар. Никой няма да оспорва назначаването му.