Читать «Памет» онлайн - страница 255

— Всичко, което трябва да помниш, е къде си го прибрал.

— Мисля да го закача с верижка за колана си. Или да си го окача на шията. — Саймън се отправи нагоре по витата стълба, към стаите за гости, подсмихвайки се лекичко.

* * *

На следващата вечер Майлс приключи с препроверката на данните в ком-пулта, от който очите му вече почти се бяха кръстосали, и се отправи на тиха домашна вечеря — само той, графинята и Илян. Първата половина на вечерята проведе, като отблъсваше прозрачните намеци на майка си, че, виждате ли, Мама Кости може би ще прояви интерес към емиграция на Сергияр, в който случай за нея ще се намери място сред служителите на вицекраля.

— Тя никога няма да напусне Ворбар Султана, докато синът й служи тук — заяви Майлс.

Графинята придоби замислен вид.

— Ефрейтор Кости може да бъде прехвърлен на Сергияр…

— Без мръсни номера! — побърза да парира Майлс. — Аз пръв я открих, моя си е.

— Просто ми хрумна — нежно му се усмихна тя.

— Като стана дума за Сергияр, кога си пристига татко?

— В деня преди годежа. И скоро след това ще си заминем двамата. Разбира се, ще се върнем за сватбата през лятото. С удоволствие бих останала по-дълго тук, но наистина трябва да се върнем на колония Хаос. Колкото по-кратък е престоят на Арал в столицата, толкова по-малка вероятност има старите политически приятели на баща ти да му намерят някаква работа. Това е едно от преимуществата на Сергияр — там им е по-трудно да го открият. Един от тях продължава да се появява — на практика всеки месец, — пълен с идеи за неща, които Арал може да направи през въображаемото си свободно време. Ние му наливаме вино, вечеряме заедно, а после любезно го изпращаме. — Тя се усмихна подканващо на Майлс. — Наистина трябва да ни дойдеш на гости в най-скоро време. Напълно безопасно е. Знаеш, че вече намерихме ефективен начин за лечение от онези отвратителни червеи — много по-добър от предишното хирургическо премахване. Там има толкова неща, които да се видят, и да се направят. Особено да се направят.

Има нещо вселенско, помисли си Майлс, в този зловещ огън, който гори в очите на майка му, държаща пред себе си огромен списък с неща за правене.

— Ще видим. Надявам се до няколко дена най-после да приключа ревизорското си разследване, с което се занимавам. После… Не съм съвсем сигурен какво ще правя.

Последва кратко мълчание, докато всички присъстващи благодарно се занимаваха с десерта си. Накрая Илян се прокашля и се обърна към графинята.

— Днес подписах договора за наем на новия апартамент, Корделия. Утре ще мога да се нанеса.

— О, прекрасно!

— Искам да благодаря на двама ви, особено на теб, Майлс, за гостоприемството. И за помощта.

— Какъв апартамент? — попита Майлс. — Боя се, че тази седмица живях в комуникационния си пулт.

— Наистина е така. Лейди Алис ми помогна да го намеря.

— В нейния блок ли е? — Тогава това местенце ще се окаже доста скъпичко. Дали Илян можеше да си го позволи? Неговата пенсия — половин вицеадмиралска заплата — можеше да се нарече прилична, но не повече от това. Макар че, ако се замислиш, до този момент той вече трябва да е натрупал солидни спестявания, като се има предвид принудителната аскетичност на изпълнения му с работа предишен начин на живот.