Читать «Памет» онлайн - страница 256

— Мисля, че вече не съм такава заплаха за съседите си като някога, но в случай, че някой стар враг има лоши намерения… Накратко, апартаментът е на две преки от Алис. Навярно няма да е зле да пуснем слухове, че съм по-зле с паметта, отколкото съм всъщност. Ако ти се удаде подходящ случай. Това ще ме направи по-безинтересна мишена.

— Смяташ ли да продължиш работата си в ИмпСи, макар и не като шеф… не знам… може би като консултант или нещо подобно?

— Не. След като случаят с моето… хм… своеобразно убийство е решен, излизам от играта. Защо си толкова шокиран, Майлс? Четирийсет и пет години имперска служба не могат да се нарекат трагично рано свършила кариера.

— Всъщност, да. Ще липсваш на Грегор. На всички ни.

— О, надявам се, че ще съм наблизо.

* * *

Майлс приключи ревизорския си доклад следващия следобед, включително съдържанието и сравнителния показалец. Отпусна се на въртящия се стол пред комуникационния пулт и се протегна. Докладът беше толкова пълен, колкото беше възможно да го направи, и толкова прост по стил, колкото му позволи негодуванието срещу извършеното престъпление. Едва сега, щателно изучавайки готовия документ, той осъзна колко тънко е сплитал тъканта на дори най-правдивите си дендарийски доклади, представяйки флота и техния адмирал Нейсмит да изглеждат по-добре и по този начин да гарантира, че потокът от задания няма да пресъхне. Имаше някаква сдържана, хладна безгрижност в това, че не го интересуваше как ще изглежда лорд Воркосиган, и това беше много приятно.

Докладът беше предназначен най-вече за Грегор, но не само за него. Майлс вече бе участвал от другия край на тази верига, принуден да разработва дендарийски операции въз основа на всякакъв вид съмнителни и непълни разузнавателни данни. И той твърдо бе решил, че никой нещастник, на който в последствие ще му се наложи практически да използва доклада му, няма да има основание да проклина Майлс, както той е проклинал другите.

Той записа окончателния вариант на шифрован диск и се обади на секретаря на Грегор, за да си уговори официална среща на другата сутрин. Тогава щеше да предаде доклада, заедно с веригата и печата. После той стана и тръгна да се разхожда из замъка, за да раздвижи схванатите си мускули и да хвърли един поглед на скутера си. Ченко бе обещал да направи окончателната операция за инсталиране на контролиращия припадъците чип утре следобяд. Мартин, чиито многоочакван рожден ден отмина незабелязан от Майлс, някъде по време на скорошната криза, отложи подаването на молбата си за постъпване на Имперска служба с още няколко седмици, за да избави Майлс от необходимостта да свиква с временен шофьор. Но Майлс прекрасно разбираше, че младежа няма търпение да си тръгне.

Тази сутрин лейди Алис доста любезно бе откарала Илян и скромния му багаж със собствената си кола, и домашната прислуга на графинята вече бе успяла да възстанови в апартаментите за гости първоначалния, макар и леко безжизнен ред. Майлс влезе там, за да погледа през прозореца към покритата със сняг градина и да се порадва, че не лежи замразен в криокамера. Това наистина бяха най-разкошните стаи в целия замък — и, без съмнение, с най-добър изглед от прозорците. Той си спомни как изглеждаха тези стаи по времето на дядо му: натъпкани с военни сувенири, стари книги, стара кожа и стар човек. Майлс се огледа — стаите бяха почистени, измити и празни.