Читать «Дилемата на съноплетачката» онлайн - страница 19

Редовно се свързваха с полицията в Рио. Уликите, с които разполагаше следствието, не доведоха до нищо. Както се изясни, в синтезатора беше монтиран обикновен електрет, който просто се разрежда когато прибора се включи. Такава подлост можеше да е дело на всеки, имащ елементарни познания по електроника. Не бяха открити нито отпечатъци от пръсти, нито косми, нито нишки от дрехи. Чекът е бил платен в един от клоновете на банката от човек, чиято външност съответстваше на описанието на Кинси, но името беше друго. Банкнотите, с които е заплатил, отдавна се бяха разтворили в паричния поток, макар че полицията правеше опити да ги проследи. Името и адреса се оказаха фалшиви, а гласовият отпечатък не съвпадаше с гласовете на известните на полицията престъпници. Сега този отпечатък дълго и щателно се сравняваше с гласовете от други архиви. В Ла Плата и Манаос бяха открити двама Рудолф Кинси: единият се оказа пенсиониран пекар, а вторият — млад студент; и двамата нямаха никакви допирни точки с търсения човек.

Чалмис също си поговори с най-близкия си съсед — местния шериф. Ситуацията се усложняваше от това, че предполагаемият им посетител можеше да не е извършвал никакви престъпления в Северна Америка. Арестувайки го на място, те биха защитили Аная, но едва ли щяха да успеят да му предявят някакви обвинения. И даже ако го арестуваха в Рио, той имаше превъзходни шансове да се измъкне — ако не се уплаши и започне упорито да отрича всичко.

В сряда вечерта Аная чу звънецът на входната врата. Сърцето й трепна. Тя се приближи към екрана, натисна бутона и видя зъбато усмихващият се Рудолф Кинси.

— О-о… — проточи Аная. — Колко е странно да ви видя тук. — Тя веднага мислено се сгълчи, надявайки се, че няма да изтърси още някоя глупост.

— Добър вечер, мис Рюи. Толкова се радвам, че ви открих — каза Кинси, запазвайки безупречно самообладание. — Ще можете ли да ми отделите малко от вашето време?

— Аз… трябва да попитам капитан Дюбауер. Той има доста своеобразно отношение към посетителите.

— Да, предупредиха ме за това — усмихна се Кинси.

— Ако става въпрос за поздравителната картичка, то приемете моите извинения. Синтезаторът ми се повреди и се наложи да го дам за ремонт. Може би бих могла да ви се реванширам с нещо друго?

Кинси леко се разтревожи.

— Няма нищо, мис Рюи, и няма защо да безпокоите стопанина. Ако дойдете при вратата, ще приключим много бързо.

„Не се и съмнявам“ — помисли си Аная и се усмихна.

— Моля, изчакайте — помоли тя и натисна бутона „пауза“.

— Чалмис! — закрещя жената с пълен глас. Петдесетметровият пробег я пренесе в кухнята, където Чалмис подлагаше на изпитание търпението на готвача си. — Той е тук! На вратата. Самият Кинси. Иска да се срещне с мен.

— Да, знам — небрежно отговори Чалмис, топейки пръст в соса. — Той повече от час обикаляше около периметъра на силовия екран. Явно е разбрал, че няма да успее да се промъкне и решил да рискува с фронтална атака.