Читать «Дилемата на съноплетачката» онлайн - страница 21

— Ами нищо — радушно отговори Чалмис. — Просто си помислих, че изведнъж може да поискате да говорите с мен. — И той с намек почука с пръст по магнетофона.

— За какво? — попита Кинси, неуверено търсейки някаква опорна точка в променилата се ситуация.

— Изборът на темата оставям на вас — каза Чалмис. — И не се съмнявам, че след известно време ще си спомните нещо интересно.

Настъпи дълго мълчание.

— За да поразмърдам паметта ви, мога да посоча няколко пикантни особености на ситуацията, в която сте попаднали — притече се на помощ на госта си Чалмис. — Както ми се струва, вие сте проявили голяма предпазливост и никой не знае къде се намирате. Вие сте съвсем сам, без транспортно средство, в непозната местност, където настъпва нощта. До най-близкия съсед са повече от осем километра — извинете ме, ако не ви подскажа в коя посока, — и през целия път ви очаква пресечена местност: храсти, блата и т.н. Изглеждате ми градски човек… интересно, кога за последен път сте пътешествали пеша?

Кинси злобно проблесна с очи, но премълча. Един от първите вечерни комари се превърна в беззвучен проблясък, натъквайки се на силовия екран.

— А, да, съвсем забравих за комарите — продължи Чалмис. — Вие, жителите на цивилизования юг, и понятие си нямате от ненаситните насекоми тук, в дивия и радиоактивен север. Но е лъжа, че могат да изпият кръвта на човек за петнайсет минути — за това им е необходимо далеч повече време. Но пък доста по-малко, отколкото е нужно на човек, за да измине осем километра.

— Вие сте побъркан! — закрещя Кинси и извади от джоба на сакото си малък лъчев пистолет. — Незабавно спрете с това! — поиска той.

— О, приятелю, надявам се че поне малко разбирате от физика! — предупреди го Чалмис без дори да трепне.

Изражението на лицето на Кинси потвърди, че разбира от физика. Свивайки устни, той прибра лъчевия пистолет в джоба.

— Благодаря ви. Магнитният резонанс е много мощна сила. Там, където стоите в момента, ще се получи внушителна дупка. Мога да я направя на езеро за златни рибки. Но правилно постъпихте, че не изхвърлихте оръжието. Ще ви потрябва по-късно, ако все пак решите да се поразходите. Знаете ли, тук се срещат и опасни животни.

— Какви животни пък сега? — не издържа Кинси.

— Е, бяха доста мили малки и космати животни, когато бях още момче, преди войната. Войната промени толкова неща. Комарите, животните… — Чалмис замълча, гледайки към проблясващите зад листата около границата на силовия екран искри на умиращите комари.

Кинси, ругаейки като хамалин, тръгна към гората, но моментално се върна.

— Комарите — назидателно поясни Чалмис, — откриват жертвата си, улавяйки въглеродния двуокис, който се съдържа във въздуха, издишван от бозайниците. Мога да ви посъветвам известно време да не дишате.

Над главата на Кинси се чу басово жужене.

Извиквайки от изненада, Кинси удари огромното насекомо с длан. Той се долепи до екрана, който образува около него златиста аура.