Читать «Сянката на сатаната» онлайн - страница 51

Внезапно нещата се променят. Глиганът е забелязал тичащия към него човек и рязко отскача настрани през обръча от кучета. Изненадан, Родриго не успява да смени посоката навреме и залитва. Звярът използва това, за да се хвърли към спасителното прикритие на дърветата.

Ще избяга! С готово за удар копие, ти се втурваш да преградиш пътя му. Но днес ловното щастие явно не е на твоя страна. Ненадейно в краката ти се заплита някакъв сух клон. Губиш равновесие, размахваш ръце и тупваш на земята.

Инстинктът на глигана мигновено му подсказва, че противникът е уязвим. Със свирепо грухтене грамадният звяр се завърта и връхлита насреща ти. Успяваш да се извъртиш и дългите закривени бивни прелитат само на няколко пръста от лицето ти. Докато трескаво се мъчиш да скочиш на крака, с крайчеца на окото си забелязваш как Родриго тича на помощ. А глиганът атакува отново.

Въоръжен ли е Родриго?

Да — мини на .

Не — мини на .

149

— Най-бързото нещо на този свят е мисълта — отвръща Абдула ибн Таруми. — За каквото си помислим, мигом е пред нас. Така ли е?

— Така е — неохотно потвърждава Хуан. — Ти отгатна.

Отбележи, че губите една точка и мини на .

150

Всички опити да промениш нещо остават безплодни. Нападателите дават огромни жертви — може би над хиляда човека — ала останалите продължават напред през купища трупове. Около пладне портата рухва и битката се пренася в двора, където загиваш и ти, пронизан от мавърски ятаган…

151

На следващия ден монасите от „Санто камино“ започват да докарват волски каруци, натоварени с храна, бъчви, църковна утвар, реликви и книги. С много усилия успяваш да им намериш място в замъка, така, че да не пречат на пристигащите хора на бароните Рохалор, Валамирас и Саланеда. Последен пристига от манастира отец Фиделиус, подрънквайки доволно ключа от вратите на „Санто камино“.

— Всичко ценно е пренесено тук. Проклетите неверници ще намерят там само голи стени, и… Проклятие! Този позор за църквата още ли е тук?

Репликата е насочена към брат Доминик, който в момента пренася торбичка със странните си смеси от портата към подземието, в което работи.

— Сега пък този фанатик ли е дошъл? — мигом не му остава длъжен брат Доминик. — Отче, как изтърпява душата ви страданието да не сте в манастир?

— Не очаквах това от вас, млади графе! — пламва фанатичният блясък в очите на отец Фиделиус. — Обещахте ми да прогоните това осквернение за всяко християнско място, а изобщо не сте си мръднал пръста! Прогонете го веднага, или си тръгвам обратно за манастира! По-добре смърт от ръката на маврите, отколкото съжителство с еретик под един покрив! Ония неверници поне не са имали възможност да опознаят Божието писание, докато този…

— Опазил ме Господ от фанатици! — отвръща брат Доминик. — Ако не бяхте вие като кучета и чакали по следите на всяка светла мисъл, хората сега да са щастливи! Господарю, изгонете този кръволок в расо, или аз ще си тръгна оттук!