Читать «Сянката на сатаната» онлайн - страница 49

Абдула ибн Таруми идва на стотина крачки от портата и се провиква:

— Хей, самозван благороднико! Стига си се крил като плъх зад тези стени! Викам те на честен двубой, човек срещу човек! Ако имаш смелост, излез!

— Май си сменил малко тона от предишния път — отговаряш ти. — Да не би решението случайно да се дължи на големите успехи в превземането на замъка?

Абдула ибн Таруми промърморва нещо, което не успяваш да чуеш добре. След това отново се провиква:

— Ако те е страх, кажи си! Всички знаем, че правоверният е по-умел от неверника!

— Напротив, Абдула ибн Таруми — отговаряш ти. — Всеки християнин струва повече и от най-добрия мавър. И последният от нас е по-добър от теб в каквото и да било, затова просто не искам да те посрамя пред твоите хора — нали те наричат Махди.

Естествено, разговорът се чува отлично в стана на маврите. И това кара Абдула ибн Таруми да избухне:

— По-добър? Един правоверен струва хиляда пъти повече от всяко неверническо куче! Призовавам на дуел теб или който и да е от вас, в каквото пожелае — оръжие, ум, вяра, каквото поискате! Ще ви смачкам така, както само истинският правоверен може да смачка неверника! Имате един час за размисъл, след това ще смятам, че между вас няма човек, способен да ми се противопостави в каквото и да било!

Думите му не смущават особено защитниците на замъка, които добре разбират, че проповедникът просто е принуден да призове някого на дуел, за да закърпи пострадалата си репутация и поне малко да промени хода на събитията. Отбележи си, че печелиш по 10 точки престиж пред войниците и прислугата си и пред бароните.

Но за разлика от тях, ти осъзнаваш, че нещата не са толкова розови. Откажеш ли да приемеш предизвикателството, съотношението в бойния дух бързо ще се промени. Трябва да намериш достоен противник на Абдула ибн Таруми.

Мини на .

147

Една вечер тъкмо се каниш да си легнеш, когато неочаквано на вратата на стаята ти се потропва.

— Влез! — подвикваш ти и след миг пред теб се появява Пако, покрит с прах от дългия път.

— Господарю, връщам се от пътуването до Мосадир. Водя ви гостенин, ако нямате нищо против.

Кимваш и махваш с ръка към вратата. Какво можеш да имаш против — верният Пако не би довел кого да е.

— Добре, покани го да влезе.

Гостенинът е висок мъж с бяло наметало от камилска вълна, чиято качулка закрива лицето му. Питаш се кой ли може да е, но отговорът не закъснява. Когато човекът с енергичен жест отмята качулката назад, виждаш къдравата черна брада и орловия нос на познатия ти шейх Ахмед бен Джубеир.

— Не съм забравил благородството ви, графе — покланя се мавританският благородник. — И реших да ви видя лично — този път облечен не като шейх. Току-виж се наложило пак да ми спасявате живота, ако изобщо стигна до вас жив.

— Защо? — учудваш се ти. — Моите хора не са чак толкова зли.

Шейхът въздъхва.

— Времената са зли, млади графе. Затова и съм дошъл да ви видя и да поговорим.

— Какво им е на времената? — питаш ти, докато му правиш знак да седне.