Читать «Сянката на сатаната» онлайн

Драги читателю,

Тази книга-игра е продължение на [[454|„Конникът на Апокалипсиса“]]. Ако си играл първата, можеш да продължиш направо с онова, което имаш — а то включва (ако греша — поправи ме!) 10 точки престиж пред прислугата и войниците в замъка ти, 10 точки престиж пред църквата и 10 точки — пред четиримата барони в графството. Освен това, трябва да си припомниш дали си наел отряда английски стрелци, колко пари си дал на брат Доминик (ако изобщо си му дал), и колко пари са ти останали. След това мини на .

Ако не си играл „Конникът на Апокалипсиса“, ще трябва да се запознаеш с развитието на сюжета в нея, а също ще е необходимо да избереш някои неща, с които да продължиш играта. Мини на .

Епизоди

1

— Това просто не е възможно — клати глава за кой ли път Хуан. — Баща ми често се увличаше по най-странни идеи, но не беше убиец! Не мога и не желая да го повярвам!

Неволно въздъхваш, като си припомняш онази жестока схватка с маврите в деня на вашето пристигане и последните думи на умиращия барон Валамирас: „Простете ми за баща си… виновен съм… всичко стана заради съкровището“. Той издъхна преди да изрече още нещо и така смъртта на баща ти остана загадка. И до днес не знаеш нищо друго, освен това, че една сутрин слугите са намерили плаща му — окървавен и пронизан на няколко места — близо до стръмните скали на Пеня алта. От самото тяло нямало и следа. Вероятно убиецът го е хвърлил оттам в морската бездна. Но вече едва ли някога ще узнаеш дали този убиец е бил бащата на Хуан.

— Никой и не твърди, че е убиец, приятелю — казваш ти. — Това, че пое върху себе си вината за изчезването на баща ми, още не значи нищо. Може би се смяташе за виновен, че не го е предупредил за нещо? Или че не го е придружил донякъде? Знаеш, Пеня алта едно време е била ориентир на разбойници и пирати. Ами ако баща ми е бил нападнат и отвлечен от тях?

Каквото и да говориш, вътре в себе си ти си почти твърдо убеден, че все пак старият барон Валамирас е убил баща ти. Може би в честен дуел, но го е убил — човек не поема току-така вината за смъртта на друг, особено когато си отива от този свят. Каквото и да е станало обаче, по-добре злото да бъде забравено. Хуан е най-добрият ти приятел, весел, съобразителен, умен, и неведнъж е рискувал живота си, за да ти помогне.

— Стига си се тормозил, Хуан — продължаваш ти. — Всичко е наред, баща ти беше погребан като невинен пред Бога, и смятам, че това е справедливо… Какво ще кажеш да идем на лов, а? Селяните се оплакват, че глигани разравяли нощем нивите им.

— Добра идея! — Помръкналото лице на Хуан просветва. — Само че да вземем и Родриго. Той обожава лова, ще ни се обиди здравата, ако не го поканим!

— Става! Ще пратя Естебан до замъка Рохалор, и утре по изгрев среща пред манастирската гора, където пътят навлиза в нея!

Мини на .

2

— Погледнете, млади графе! — Абатът посочва с победоносен жест оставения на пода леген. — Прав ли бях?

Гледаш и нищо не разбираш. Какво толкова? Леген като леген, пълен с вода.