Читать «Сянката на сатаната» онлайн - страница 52

Между двамата сякаш всеки момент ще прескочи мълния. Ако не се намесиш веднага, нищо чудно да се сбият като селяни. Точно такъв спор най-малко е нужен на всички само броени дни преди обсада. Какво ще направиш?

Ще накараш брат Доминик да си тръгне — мини на .

Ще накараш отец Фиделиус да си тръгне — продължи на .

Ще накараш и двамата да си тръгнат — прехвърли се на .

Ще се опиташ да ги сдобриш — попадаш на .

152

Дъхът ти спира. Вече съжаляваш, че си противопоставил тромавия Родриго на този опасен съперник. Но сега нищо не може да се промени — съдбата на твоя приятел зависи единствено от Божията воля.

Избери продължението — или .

153

Напускаш стената и бързо слизаш в подземието при брат Доминик. Из мрачните коридори навсякъде лежат на носилки ранени хора, между които монахът снове като мравка в разровен мравуняк — превързва едни, маже с някакви мехлеми раните на други, дава на трети да пият странно изглеждащи и подозрително миришещи лекарства. Не ти обръща никакво внимание и се налага да го спреш:

— Изчакай малко, брат Доминик. Нужен си ми за съвет. Маврите са поставили стенобитни машини при зидовете и таран срещу вратата. Вероятно до късния следобед или вечерта ще успеят да ги разбият. Идва ли ти на ум нещо, с което да ги спра?

— Отец Фиделиус няма ли нещо църковно на ум? Някоя молитва или обред за гонене на дявола?…

Готов си да изругаеш, но няма как. Само повишаваш глас.

— Брат Доминик, очаквам сериозна помощ от теб!

— Добре де, добре — кимва монахът. — Работата е проста. Тези стенобитни машини нали са от дърво? Прясно отсечено, предполагам, но все пак дърво. Пробвайте да лиснете отгоре им малко катран и да ги замерите с горящи факли, или със запалени стрели. Би трябвало да свърши работа.

Е, да, наистина всичко е съвсем просто. Докато излизаш от подземието, ти се питаш как не ти хрумна по-рано.

Мини на .

154

— Свети отче, тези двама пристигнаха вчера при мен и пожелаха да ме видят — започваш ти. — Бях много учуден, тъй като нямам вземане-даване с неверниците, ала ги приех. И какво беше учудването ми, когато проклетите езичници заявиха, че преди време баща ми бил приел да се съюзи с халифа на маврите Ал Акбар и да премине на негова страна! Донесоха дори документа, под който трябвало да сложи подписа си, но след смъртта му го променили на мое име. Сметнах за невъзможно благочестивият ми баща да е сторил такъв грях, затова поканих неверниците на вечеря, та да ги поогледам. И на трапезата ми направи впечатление, че те охотно пият вино и ядат свинско — все неща, забранени от гнусната им вяра. Реших, че това не са истински маври и наредих да бъдат хванати за разпит. Единият от тях обаче уби другия, а и себе си после. Така и не можах да разбера кой и защо изпраща тези хора при мен.

— Неверниците никога не са добре дошли в един истински християнски дом! — отвръща навъсено отец Фиделиус. — Допуснали сте грешка, млади графе, когато не сте ги затворили веднага в подземието!

— Надявах се, че така ще науча повече или за едно предателство, пък било то и на баща ми, или за една лъжа — казваш смирено ти. — И в двата случая вярата в сърцето ми щеше само да спечели.