Читать «Българи от старо време ((За памет на Братя Миладинови и на Н. Герова))» онлайн - страница 6

— Прости ме, хаджи! — казва поп Ерчо жалостно.

— Прости ме, хаджи! Няма да те простя… Аз хилядо пъти съм ти рекъл да оставиш онова „аннадънма“, а ти пак си гледаш своя кеф. Захванал си завчера да четеш евангелието, па го четеш като някой дервишин…„Во время оно, аннадънма, рече господ, аннадънма, ко пришедшим к нему июдеом, аннадънма…“ Е, кажи ми, ти, кой поп чете слового божие като тебе? А?

— А пък владиката, когато чете нещо, то всякога казва „филан“. „То керо екино филан.“…

— Владиката е владика, а ти си поп Енчо — казва хаджи Генчо и подкривя се на нещастния йерей.

Хаджи Генчо твърде много обича сладките неща, а още повече ги обича той тогава, когато тия му се дават от някого харизма. В хаджи Генчовата къща се намира цял пазар, защото хаджи Генчо внимателно събира всичко, щото и да му се попадне подръка — и нужно, и ненужно. Господи боже мой, колко различии — и дървени, и хартиени, и даже глинени — кутийки ще да намериш ти в хаджи Генчовата къща! И всичките тия кутийки са пълни с такива неща, каквито ти не би намерил и у Яка купеца! Хаджи Генчо не пропуща нито един пазар и да не купи някоя кутийка, ако само се не намери такъв добър човек, който да му я хариже, но когато на тоя свят се намират твърде много добри люде, то такива добри люде се намират и на пазара и кутийките на хаджи Генча са почти до една подарени. В тия кутийки има и сушени крушки, и сушени сливи, и смилки (кайсии), и дренки, и ябълки, и вишни, и череши, и орехи, и лешници, и големи смокини, и малки смокини; освен тях всякакви миризливи треви и плодове: чубрица, сминдух, канела, кимион, бахар, чер пипер, даже бяла и черна гвачка. Сливите и кайсиите хаджи Генчо употреблява за ядене, а гвачката, която се употреблява само от туркините и момичетата, той не гваче, но и не хвърга я. Гвачката хаджи Генчо е получил дар от един чифутин, който веднъж се укрил от дъжда под хаджи Генчовата стряха и не измокрил купето си. Трябва да ви кажа, че ако между чифутина и хаджи Генчо и да произлезли някои си неспоразумения, най-после и двамината останали твърде доволни един от други и гвачката станала собственост на хаджи Генча.

Из всичкото това вие ще да разберете, че хаджи Генчо е голям економ… Той не знае що ще да се каже — да презира човек, щото и да е; той никога нищо не хвърга, не излива, не разваля. Но да не помислите, че той прави всичко това от скъперничество — съвсем не от скъперничество. Хаджи Генчо знае твърде добре, че ако нему и да не дотрябват някои неща, то щат да дотрябват другиму. Често се случва да дотърчи при него никое момиченце и да му рече:

— Дядо хаджия, мама е болна и иска и се да пояде сухи кайсийки… Дай ни малко за пощянка, молиме ти се.

— А защо си вие не купихте през лятото? — пита хаджи Генчо.

— Заборавихме — казва момиченцето.

— И аз заборавих да си купя… И аз нямам — казва хаджи Генчо.

— Нам казаха, че ти имаш и имаш много… Ти си дал на Нонча Орлето и Нончовица ни каза, че у вас има цели кола и кайсийки, и дренчици.