Читать «Българи от старо време ((За памет на Братя Миладинови и на Н. Герова))» онлайн - страница 63

— А де щеме ние да идеме, Павлине?

— Ние ще да идеме в Пловдив при леля Стойка и там ще да се венчееме… Когато ние се венчееме, то баща ти няма над тебе никаква власт. Знаеш ли ти това? Ние ще да бъдеме вече мъж и жена!

— А кой е още с нази?

— Баща ми и кумът ми.

— Господи, нима дядо Либен се е завзел да ни помага? Да ти кажа право, мене ми е твърде чудно! Е, хайде да вървиме.

Дядо Либен посрещнал сина си и снахата си, прегърнал ги и рекъл:

— Е, хайдете сега да вървиме, а то скоро ще да бъде погоня. Ех, младост, ех, сърце, и ти някога си тупкало сърчено в гърдите ми!

С тия думи дядо Либен седнал на коня, а Павлин и Лила му целунали коляното и плакали, и смеяли се от радост. Дядо Либен обърнал лицето си към другата страна: той и сам плакал като детенце.

— Няма, няма на света по-сладко нещо, отколкото да направи човек добро — казал той. — Ако да не беше агата, то аз щях да погубя сина си. Бъди благословен хилядо пъти, добри човече, ако и да си турчин.

Лила с помощта на Павлина се качила на коня и вземала в ръцете дизгините — и скоро конската тупурдия изчезнала и оставила и града, и манастира.

* * *

В къщата на хаджи Генча дванайсет попа осветили вода и поръсили всичкия двор заедно с хамбарите и кочеците и както говорят, изгонили таласъма. Хаджи Генчо всяка неделя и по големите празници обядва у дядови Либенови; но не иска вече от старото винце, а пие онова, което му дава Павлиница; даже петте хиляди гроша, които вземал от дяда Либена, той харизал на унучето си.

Такава е човеческата натура! Хората заборавят всичко, даже и угризението на своята собствена совест.

Информация за текста

Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/4128]

Последна редакция: 2007-11-16 08:00:00

1

Разбра ли? (тур.)

2

Чакат онова време? (гр.)