Читать «Българи от старо време ((За памет на Братя Миладинови и на Н. Герова))» онлайн - страница 5

Хаджи Генчо е голям оракул. Идете при него и разкажете му своя сън или му обадете, че дланта ви сърби, че лявото или дясното око ви играе, че клепката ви трепери или че сте кихнали на Сурова година — и той тоя си час ще да ви обясни значението на тия важни сръхестествени явления, които смущават неразумния живот на човека. Веднъж Найда Гиздина дошла при дяда хаджия и рекла му:

— Чичо хаджия, аз видях насъне, че ме захапа едно куче.

— Черно или бяло? — попитал хаджи Генчо.

— Черно като катран.

— Това не е на добро — рекъл хаджи Генчо и погледал към небето. — Ти ще да ожениш сина си и ще доведеш в къщата си зла и непослушна снаха.

И наистина след месец Найда оженила сина си и нейната снаха била такава, каквато предсказал сънят…

Освен това хаджи Генчо знае кои са черни и кои са бели дни и веднъж рекъл на Лулча Крадлин да не купува овце през горещниците. Лулчо не послушал хаджи Генча и овцете му измрели от шапа.

Хаджи Генчо обича студена водица, и то от Арнаутския чучур, но обича я не за това, защото я пие — той пие краставоселско вино, — а за това, че му се харесва, когато се тя намира в къщата му; а освен това нему се иска да даде никоя работа на учениците си. И ето: праща той едного от ученици на Арнаутец да налее водица с двете жълтозелени гледжосани стовни; но най-напред го побие малко, за да не строши стовните.

— Трябва да го побиеш, дорде не е разбил стовните — говори често хаджи Генчо, — а когато ги разбие, то ти го бий, колкото искаш, а стовните няма вече да бъдат цели.

Но да ви кажа право, хаджи Генчо в това отношение само философствува, както е философствувал някога си и Настрадин Ходжа, а на практика бива съвсем друго, т.е. когато момченцето разбие стовните, то хаджи Генчо му изправя кръста твърде немилостиво. Но както и да е, а хаджи Генча обичат всичките коприщенци и наричат го справедлив човек. Един от коприщенските любители на правосъдието оценил хаджи Генча твърде добре, завел го в Ерусалим на поклонение, окъпал го „во Йордане реке“ и Генчо Кукумявката станал почтени хаджи Генчо. Трябва да забележа тука, че хаджи Генчо никога не казва: „Аз съм хаджия“, а всякога говори: „Аз съм поклонник.“ Хаджи Генчо се много сърди и често се кара на поп Ерча, който почти всякога, когато свети вода в къщата на хаджи Генча, казва само:

— О здравии Генча.

— Генчо поклонник! — вика хаджи Генчо.

— Генчо поклонник — повтаря и поп Ерчо — и Генчовица поклонница!…

— Цона не е поклонница — казва хаджи Генчо и кръсти се. — Тебе би трябвало отдавна вече да разпопиме… Нека само да дойде владиката и аз ще да ти покажа кой е хаджи Генчо!

— Прости ме, хаджи; пиян съм малко — казва поп Ерчо и главата му трепере като на копач.

— А кажи ми ти, кога не си пиян? — пита хаджи Генчо и гледа на поп Ерча като някой керкенез. — Ти си всякога пиян! Ти мислиш, че аз не зная какво си направил завчера у дядови Крайови! Кажи ми ти: де се в чуло и разбрало да се пее „Во Йордане крешающуся“ когато се износва мъртвец?