Читать «Българи от старо време ((За памет на Братя Миладинови и на Н. Герова))» онлайн - страница 4

Вие, както ми се чини, ще да се зачудите и ще да ме попитате: а защо е на тоя благочестив и любомъдър мъж топка? Да си не играе тоя Синтип философ с топката? — Играе си зер, и играе си твърде чудновато. С топката той умирява немирните деца и учи ги ум и разум. Когато някое детенце се пошегува, то и хаджа Генчо се пошегува: хвърли топката, удари с нея детенцето и извика му гръмогласно: „Донеси топката!“ Момченцето заносва на дяда хаджия тая знаменита топка, па се връща назад плачешката и духа на длановете си.

Хаджи Генчо е добрейше същество. Той не пропуща ни една сватба, ни един помен, а понякогаж и сам чете псалтир за починалите; не пропуща той така също ни едно кръщене, ни една понуда, ни един Бабинден. Ако никой из коприщенските чорбаджии дава зефет или ако повика гости в къщата си, то без хаджи Генчо се не може — хаджи Генчо трябва да е на челото.

Във времето на московските бойове с турците той ходил с московците във Влашко, купил там две брашовски големи бъклици и донесъл ги в Коприщица. И ето, когато някому дотрябва голяма бъклица, то той праща сина си у хаджи Генчови да я поиска от дяда хаджия.

— Дядо хаджия — казва момченцето, — тато ме проводи при тебе да ми дадеш твоята жълта бъклица.

— А нима вие нямате бъклица? — пита хаджи Генчо.

— Имаме… Нима бива къща без бъклица? Нашата е малка.

— А защо ви е голяма бъклица?

— Трябва ни… Тато гощава своите ортаци и своите приятели и трябва да се занесе вино малко повечко.

— А де той, твой баща, събира приятелите си на зефет?

— При Салчовата воденица, в градината, на кьошка.

— Там е мястото добро… Добро е, прохладно е и по-настрана е… А кажи ти мене: твой тато нищо повече ли ти не каза да ми речеш?

— Нищо.

— Не каза ли ти така: „Кажи на дяда си хаджия да дойде и той при нас, да пояде малко и да си попийне винце.“

— Не, той ми не каза нищо.

— Е, ако е така, то иди и поразпитай го малко по-добре, ти, както ми се чини, си забравил нещо… Ха, върви по-скоро! Кажи още на баща си да не забравя да вземе със себе си малко медец. Кажи му: „Вземи медец, защото дядо хаджия преди обед обича медена ракия.“ Тъй да му кажеш… Ха върви!

Момченцето се връща при хаджи Генча втори път и сега вече добива бъклицата. Хаджи Генчо я изнесе сам, подаде я на момченцето и поопне го малко за ухото или за перчемчето, за да не забравя още веднъж бащините си думи, а особено когато баща му го праща по такива важни работи, като например да иска дядовата Хаджиева бъклица и да калеса заедно с нея и дяда хаджия за зефета. Опиня го за ухото още и за това, че туй забравихаджия момче е играло преминалата неделя в черкова и че е било с шапката си Пениното щрепелаче по главата.