Читать «Съкровищата на Дяволската планина» онлайн - страница 47

Пърси сподели нашия разговор с Алън, който в това време помагаше в кухнята. Американецът, който също беше изгубил контрол над нервите си, се зае да го защищава, като че ли ние бяхме виновни за техните грешки и нещастия.

— Аз само предполагам — отвърнах му ядосан, — че индианците ще накажат Пърси, а покрай него и ние можем да пострадаме. Но това още не значи, че положително тази нощ ще го направят. Но в никакъв случай не трябва да очакваме, че индианците ще забравят нанесеното им от Пърси оскърбление. Докато не се завърне Мартин Ларсензвей, аз нищо не мога да кажа повече. Гответе се обаче за най-лошото. Намираме се в Дяволската планина, а не в Англия. Ще поддържаме цяла нощ огъня, ще дежурим поред и ще се защитаваме като другари. Мисля, че ако индианците отложат тази нощ отмъщението, то те няма да го пропуснат, когато попаднем в селището им. Затова предлагам да слезем надолу към река Карони през лагера на американската палеонтоложка експедиция, да ги помолим да приемат Пърси, а ние да продължим сами до селището на сигаросите, да им платим и си приберем камионите. На връщане можем да вземем Пърси и да продължим работата си по река Парагуа. Друго не мога да измисля. Аз съм от седем години във Венецуела и малко по-добре познавам индианците.

— Аз дори не предполагах — засмя се нервно Алън, — че съществува подобна опасност. Нашите червено кожи приятели действително могат да бъдат отмъстителни. Пърси се самозабрави и ни постави в много деликатно положение. Да пазим него, ще трябва да пазим и себе си, а то значи да избием всички индианци, да се простим с всичко и да бягаме.

— Къде ще бягаме? — обади се Иван Горилата. — Не видя ли, че отсреща има голямо индианско селище. Що за глупости приказваш, Алън. По-добре помисли как да загладим работата. Погрешно е, ако някой смята да се бори с индианците в собствената им територия. Те са хитри гадини и нищо не може да ги заблуди. Знайте, че дори да ни напуснат, което е сигурно, те ще ни следят. Унижението на Бързоногия елен е засегнало дълбоко останалите индианци и нищо не е в състояние да намали тяхното желание за мъст.

Игор Незнакомов обръщаше върху жаравата неодраната антилопа, мушкаше я с ножа да види дали се е опекла и нищо не разбра от нашия разговор.

С наведена глава из тревата се показа най-после и Мартин Ларсензвей. Той просто се тръшна на пясъка, грабна една шепа от него и го прокара между пръстите си, без да проговори. Разбрахме, че непосредствената опасност се е отразила дори и върху неговия винаги уравновесен ум. Той не знаеше откъде да започне, за да не предизвика паника. Тревогата на Мартин Ларсензвей се предаде и върху нас.

Минутите, в които нашият приятел подбираше думите си, за да ни опише впечатленията си от разговора с индианците, ни се сториха цяла вечност.

С рядко самообладание, много учтиво, без да издава колко е съкрушен, Мартин Ларсензвей се обърна не към нас, а направо към Пърси.

— Ние, драги, много често в живота си правим грешки, за последствията на които не сме в състояние да мислим. Вие се изложихте пред тия диваци и ние всички трябва да понесем последствията. Индианците ни напускат и ни предупреждават, че трябва да им платим, когато отидем да си вземем камионите в тяхното селище. За тебе, Пърси, те имат много лошо мнение и сигурно ще се постараят да ти отмъстят. Това е моето впечатление. Оставям на вас да прецените какво трябва да се направи. Аз съм само научен сътрудник в тая експедиция, на която е ръководител и отговорник мистер Алън, и нямам думата. Мога чистосърдечно да ви заявя, че се опасявам от създаденото у индианците настроение. Те и на нас отказват да услужват.